За или против ваксинирането?
Това е въпрос, който изниква постоянно и често ми го задават в очакване на краен отговор. Към властимащите в България и по Света се надигна недоверие след серия от неясни действия от тяхна страна. Те не се осмелиха да признаят, че понякога нямат отговор на важни въпроси. А трябва да признаем, че все още знаем прекалено…
Това е въпрос, който изниква постоянно и често ми го задават в очакване на краен отговор.
Към властимащите в България и по Света се надигна недоверие след серия от неясни действия от тяхна страна. Те не се осмелиха да признаят, че понякога нямат отговор на важни въпроси. А трябва да признаем, че все още знаем прекалено малко за вируса.
Дълго слушахме как с появата на ваксините животът ще се върне към „нормалното“, а вирусът бързо ще бъде забравен. Тези обещания обаче не се изпълниха и хората бяха подведени. В този момент на несигурност трябва да разчитаме, че свободата на личния ни избор ще бъде уважена.
Моята позиция остава неутрална – признавам, че не мога да кажа със сигурност трябва ли да се ваксинираме, или не. За момента за себе си избрах да не се ваксинирам. Мисля, че всеки има правото да избере сам, без това решение да влияе върху ежедневието и свободата му. Неприемането на чуджото мнение и страхът от открита дискусия са в разрез с разбиранията и ценностите ми.
Вярвам, че трябва да уважаваме различията си и да не допускаме да се създават враждуващи лагери, както и темата за ваксинацията да се превърне в табу. Нека се опитаме да превъзмогнем страха, да говорим и споделяме открито и да се движим заедно напред към свят, в който вирусът ще е лесно лечим или изчезнал напълно.