Мартин Заимов

Кражбата, лъжата и алчността не са добродетели. „Всеки краде по малко“ е глупаво оправдание – не бива да се краде никога, всички вери го забраняват.

Добродетелите не са даденост, те са постоянно усилие. Откривам ги в истинските хора, които срещнах в Белене, Дива Слатина, Долна и Горна Вереница, Гиген, Горталово, Гулянци, Лом, Милковица, Никопол, Писарово, Септемврийци, Сумер, Стубел и други градове и села в привидно изоставащата северозападна България.

Политиката има репутация на „мръсна работа“, но не е така. Тя е като образованието, има много некадърни или безсъвестни учители, но работата си остава благородна и просветителска. Ето за пример някои задължителни за политиците добродетели:

– толерантност – тя заменя уважението или любовта, когато те са невъзможни

– справедливост – тя е в реда на нещата, които трябва да бъдат направени, именно защото не съществува. Няма правосъдие без Закон и без Съдия

– търпение – всяка градина иска време, всеки човек има нужда от внимание

– смелост – тя изисква воля и по това се различава от надеждата, страхът е природна мъдрост, а смелостта – човешко съзидание

– щедрост – радостта от това да правиш добро

– състрадание – съчувствието към всички страдащи, но не съжаление, което се преживява отгоре надолу

– милосърдие – прошка, но без да забравяме. То е победа над тъгата от омразата. Милосърдието към себе си е прошка за това, което сме

– благодарност – за това, че съществуваме, за всичко, което сме преживели

– нежност – тя е подчинение на реалността, на живота, на ежедневието, тя е гъвкавост, търпение, преданост, адаптивност

– благоразумие – то е способността да се отказваш от много „удоволствия“, когато те биха довели до вреди или злини

– въздържание – да умееш да ядеш малко, но да се наслаждаваш на добрата храна, да се наслаждаваш на живота без да стигаш до отвращение

– смирение – отказ от суетата, отказ от преструвката, от пресметливостта, от вниманието върху себе си, образа си, репутацията си

– искреност – истината е по-високо от всичко, от честта, властта или щастието

– хумор – иронията наранява, тя е властолюбива, унижаваща и безмилостна, докато хуморът е живототворящ, лечебен и освобождаващ. Той е милостив и смирен.

– невинност – невинният е безкористен, изцяло отдаден на каузата си, без да търси пари или слава

– любов – тя е свободата, щастието да не искаш нищо от другия, тя е благодарност, а не липса – щастието да откриеш богатството си извън себе си

Тези добродетели са позабравени от света в който временно сме дали прекалено предимство на Разума, на материалното разбиране над . И всеки от нас има лична мисия да ги развива в себе си. И най-вече хората носещи отговорност за много други хора – така наречените политици.