Мартин Заимов

Какви са перспективите пред България? Или иначе казано: „Какво да се прави?“ Това е въпрос, който се прероди тези дни. Хората си го задават заради усещането, че България отново е на ръба на голяма промяна, че неграмотността в управлението на ГЕРБ си отива завинаги, че хората отново са събудени и имат очаквания за по-добро. Въпросът „Какво
да се прави?“ редовно изниква под една или друга форма и по време на разговорите ми с хора от областите Плевен и Монтана, в които съм кандидат. Вероятно подобен въпрос си задават и в цялата страна.
Не бих искал да предлагам свои партийни или „експертни“ отговори или програмни декларации. Бих предпочел да изброя какво според мен НЕ БИВА ДА СЕ ПРАВИ.
–          НЕ ТРЯБВА повече да се взимат шаблонни централизирани решения, които да се налагат на едро в цялата страна. Трябва да се търси индивидуален подход за проблемите във всяка отделна община, дори, ако е възможно – във всяко отделно кметство.
–          НЕ МОЖЕ ПОВЕЧЕ хората да бъдат заблуждавани, че няма решения, че сме бедна държава и че такива са ни възможностите. Възможности има – липсва добронамереност, интелигентност и загрижен местен подход.
–          НЕ БИВА със законотворчество, изпълнителна и местна власт да се занимават хора, които са спуснати отнякъде, а за това да се намерят почтени, съвестни и загрижени местни хора.
–          НЕ Е ЧЕСТНО да не се обръща внимание на хората в селата и малките градове и те да бъдат лишавани от възможността да живеят и работят там, където са родени и където наистина им харесва. Илюзия е, че административното или политическо създаване на производствени, търговски, индустриални и какви ли не зони около по-големите градове е напредък. Това е фатално за традиционния начин на функциониране на българското общество.
–          НЕ Е НУЖНО да изпадаме в истерия за Зелената сделка и прехода към по-екологични енергетика и икономика. Ние сме държава, която би могла спокойно и рационално да поемем по този път, без да плашим до смърт нито миньорите, нито природозащитниците.
–          НЕ Е НОРМАЛНО да оставим децата си без образование, защото именно това се случва в момента. Децата учат – но не получават образование. И не говоря за дистанционното обучение покрай епидемията, което е невиждана глупост. Говоря по принцип – в сегашното образование липсват институцията училище, достойната фигура на учителя и най-вече липсва загрижеността на държавата. Липсва дори семейството, защото поради изброените вече дълбоки липси и родителите спряха да се интересуват от
училището на децата си.
–          НЕ Е ДОПУСТИМО да се правим, че не забелязваме хилядите хора, които покрай
коронната епидемия, безразборните административни ограничения или по другапричина се върнаха в последните година-две в България, а доскоро живееха, работеха или учеха в чужбина. Това е невероятен шанс. За да осигурим на тези хора условия да се развиват в България и да останат, а не като мине бурята да се върнат обратно в чужбина,
трябва да прочетем отново и внимателно всички по-предишните редове.