Мартин Заимов

Веднага Ви опонирам г-жо Каравасилева:
Аз и близките ми не сме загубили нищо от събарянето на мавзолея. Там стоеше мумията на един алкохолик и предател на българщианата. Вече съм сигурен, че паметника трябва да остане, но някъде другаде,не там- в центъра…за да го гледат всички, които не познават това време. За мен лично този паметник е лъжа, както всичко, което олицетворява- комунизма, уж „загиналите“ за България окупатори, бездушието, пошлостта…Както съм сигурен, че ще станем по-добри само ако сме свободни духом и казваме истината.

Надписът на паметника е:
„На съветската армия освободителка от признателния български народ“
По време на войната, обявена от СССР на Царство България, навярно не е загинал нито един съветски войник.
Следва логичният въпрос – в памет на какво/кого е направен този паметник?
В никакъв случай не трябва да се премества – трябва да се ПРЕМАХНЕ!

Моите поздравления за този прекрасен текст, господин Заимов.
Паметник на узурпатора. Построен без консенсус. Паметник – узурпатор на общо, споделено пространство. Паметник – гавра с жертвите на наложения от съв. армия комунистически режим, с паметта на убитите още в първите дни след 9.9. докато съв. армия е била тук между 25 000 и 30 000 човешки същества… Задаващ модел на възхвала на насилието. Децата ни просто го усвояват. Ние им го подаваме. Паметник-продължаващ говрата с България, докато на него пише – признателна БЪЛГАРИЯ. Паметник – увековечаващ и поддържащ в умовете и психиките ни двойнииая стандарт, насаден от комунизма. Как ще обясним на децата си, че стои в центъра на София израз на признателността на България към „решаващата сила“, наложила комунистическия режим у нас, същия, който сме осъдили като престъпен – и ние – България като страна сме го осъдили и ЕС към който принадлежим. Имаме да си помогнем да осъзнаем дълга си да си въдвърнем узурпираното пространство, да махнем името на България от този срамен надпис. Признателна – това засяга душата на България. И нашате духовност. Мисля си, че онази млада жена в Австрия, чийто баща се оказа, че е затворил в мазето в продължение на години и е ползвал като сексуален обект, в началото е била наясно с ужаса, с болката си, с желанието си да се отърве… Дългият период на безнадеждност, обаче, за да бъде издържан, психиката и трябва да се приспособи. Да приеме неговото внушение, че той го прави за нейно добро…. И когато бива освободена, жертвата е склонна да каже: Ама не може ли да не предявявам обвинение към него, чувствам се зле да го вкарате в затвора, да упражните насилие към него – той ме обличаше, хранеше ме добре, от време на време ми подаряваше бижута, дори. Трябва ли да бъде слушана? Не – на това се гледа просто като на още по-страшно свидетелство за пагубните последствия върху нея от сторенето от бащата… И и се помага … труден процес… да преодолее тази обърканост. Докато е в нея, и тя, като нас, обърква неимоверно и децата си – мамо, благодарна ли си му? – Да. Мамо, той извършил ли е престъпление спрямо теб и спрямо нас? Да. Въпреки, че няма да и е леко когато стане способна да изпита чувствата, които изпитва всеки друг, който чуе за този случай /в по-силна степен, защото се отнася за нейния собствен живот, за нейния собствен баща/ – но едва тогава травмата е започнала да се изцерява. За функционирането и оттам нататък в живота, се появява шанс. За психичното развитие на децата и, се появява шанс.
Имаме да помогнем на България да не бъде в такава тъжна роля. На себе си, на по-обърканите от нас – при това с настойчивост. На бъдещето.

Съжалявам, последната дума е „страна“.

Г-н Янчев,
„градската дупка“ на мястото на мазволея за мен (например) е изцяло приемлива в сравнение с небивалия исторически паметник, а и следва да уточним, че паркингът е пред мястото му, не върху него.
Липсата на градоустройствена фантазия не оправдава липсата на решителност и самоуважение. Това, че невинаги съумяваме да се справим с тежестта на историята не означава, че трябва да пазим по тялото на държавата и града си всичките й белези – не всички придават мъжествен романтизъм.

Що се отнася до самото становище на г-н Заимов, при всичкото ми уважение към него, смятам, че е крайно несериозно един общински съветник да ни „препраща“ към bgpetition – за разлика от нас, гласоподавателите за общински съвет, той е негов член и има реалната възможност да направи нещо в полза на това, позицията, която изразява (и ние подкрепяме), да бъде разгледана там, където могат да бъдат взети решения.
Бих приветствал конкретни действия, дори и към момента да са обречени (ако приемем, че е така).
„Защо един ден, а не сега?“

ПАМЕТНИК НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ – София,

1953-1956

архитекти:
арх. Данчо МИТОВ, арх. Иван ВАСИЛЬОВ, арх. Любен НЕЙКОВ, арх. Борис КИТАНОВ;

скулптори:
Иван ФУНЕВ, Любомир ДАЛЧЕВ, Мара ГЕОРГИЕВА, Васка ЕМАНУИЛОВА, Васил ЗИДАРОВ, Петър ДОЙЧИНОВ;
худ.граф. Борис АНГЕЛУШЕВ.

На 04.10.1949 Министерският съвет приема решение за изработване на паметник на Съветската армия. Първата копка е направена на 5.7.1952. При откриването 1954 присъства маршал Бирюзов.

За парка (градината):
Организирана 1882 като Княжеска Ботаническа Градина от градския градинар Карл БЕЦ (1850-1925), градината се разгръщала по бул. Цар Освободител от Окръжния булевард (по-късно Фердинанд І, после Толбухин, сега Левски) до Перловската река и в дълбочина до ул. Ген. Й. Гурко. Теренът бил буренясал и прорязан от притока на Перловската река – Градска вада. Имало склад за зеленчуци, произвеждани за нуждите на двореца, и обори за коне и крави. Още с пристигането си 1887 Княз Фердинанд кани от Пловдив градския градинар, швейцареца Л. ШЕВАЛАС да преработи алейната мрежа, да построи остъклени павилиони за цветарници и обогати растителността. От Австрия е извикан Й. КЕЛЕРЕР (австрийски градинар) да организира голям алпинеум (1886). Оранжериите са построени 1893 от арх. Фридрих ГРЮНАНГЕР. До 1908 г. към ул. Ген. Й. Гурко е отделена част за зоологическа градина (1893). Князът и градинарите проф. Ж. ЛОШО, Й. ФРАЙ (елзасец) и Ж. МОРИЗЕ структурират ботанически и декоративен екзотични отдел. През 1903 е изградена елегантна сецесионова чугунена ограда с каменни стълбове от арх. Георги ФИНГОВ (1874-1944). След прокламиране независимостта на България (1908), е обявен международен конкурс за Царски дворец на целия парцел с двете градини (1912-14), чиято реализация е осуетена от Първата световна война. Паркоустроена 1936 от арх. Любен НЕЙКОВ и дарена от Цар Борис ІІІ на децата и оттогава известна като „царската градина“. Поставен е бил парен локомотив за игра на децата. През 1954 г. в градината е издигнат паметник на съветската армия и оттогава известна като „градината на съветската армия“.
За по-нататък, засега май всички знаете.

Анкета от в-к Капитал: Какво трябва да се случи с Паметника на Съветската армия в София?