Мартин Заимов

Защо има толкова грубост и насилие по улиците на София? Може би, защото Наредбата за организация на движението е променяна 14 (четиринадесет) пъти от май 2005 до сега.

Тази седмица и аз станах потърпевш от злобната обстановка, царяща в движението по улиците – един автобус блъсна моя Segway (двуколката, с която се придвижвам), а когато поисках обяснение от шофьора, той подкара рейса и започна да ме бута с него, явно доволен от мисълта, че е голям и би могъл да ме прегази. Предполагам, че подобна история съвсем не ви учудва, защото всички ежедневно се сблъскваме с насилието в уличното движение на София, независимо дали става дума за брутални отнемания на предимство, блокирани тротоари, безцеремонни мутренски джипове, разправии с паяци или скандали в задръстванията. Когато няма ясни правила, които да се спазват от всички, насилието става неизбежно. А остане ли насилието единственият начин за справяне с дадена ситуация, нормалните човешки отношения между хората стават невъзможни. Когато пък хората не могат да живеят в разбирателство един с друг, то те няма как заедно да спазват и общите правила за поведение. И кръгът се затваря.

Вярвам, че тази атмосфера на насилие се дължи преди всичко на лошите правила и лошото администриране на транспорта и придвижването в София.

На първо място – общинският съвет не предлага ясни правила за регулиране на движението. Принципът, по който се създават правилата чудесно се илюстрира от решението от последното ни заседание за такса за влизане на камиони в центъра. Предложението беше на Росен Малинов – отколешен общински съветник от БСП, но човек с добри намерения. Съветник от моята група – Христо Ангеличин, предложи просто да се забрани влизането на камиони в центъра. Това не се прие защото не било достатъчно обмислено. Та гласувахме ние промяната в член еди-кой си, алинея тази и тази от Наредбата за организация на движението в София и всички гласувха „за”. Само аз гласувах „въздържал се”. Най-вероятно след няколко месеца на някой друг ще му хрумне някаква друга идея и общинския съвет отново ще гласува кръпка по наредбата. Струва ми се обаче, че общинските съветници не могат да осъзнаят какво е да си политик и да създаваш правила. Това би трябвало да бъде продължителен и най-вече открит за всички процес, чиято най-важна цел е накрая да бъдат приети прости, кратки, ясни и устойчиви правила, които да могат да се спазват от всички.

За ролята на администрацията – писна ми от нейните оправдания. Администрацията на кмета е отговорна за прилагането на въпросните правила. Не мога да се съглася, че липсата на полиция на пряко подчинение на кмета е причината за хаоса в движението. Стига да има ясни правила, които всеки да може да спазва, униформените полицаи, които са си супер, ще могат да се справят чудесно със задълженията си. Въпросът е администрацията най-после да им обясни тези задължения, вместо непрекъснато да ги обвинява, че не си вършели добре работата. Добрите работни отношения с полицията, а не нейното подчиняване на общинската администрация, могат да подредят хаоса на софийския транспорт, защото по този начин нарежданията няма да могат да остават скрити зад вътрешни заповеди и служебната зависимост.

Нека ви дам само два примера: движението по Витошка и паркирането пред общината. И в двата случая кметът е издал заповеди в противоречие с официалните правила на общината. Затова е пълно с мутренски коли по Витошка наред с едно полицейско Porsche кабрио карано от добродушен пълничък подполковник. А тротоарите в София са задръстени от коли по примера на тротоара пред общината.

До голяма степен безобразното управление на града се дължи на непроменените мисловни нагласи от комунистическото минало. Властта се възприема като привилегия, а не като отговорност. В администрацията на кмета не е ясно кой за какво отговаря или по-точно никой за нищо не отговаря. В общинския съвет публичния диалог е фалшив и често неразбираем – решенията са взети предварително и не търпят градивно обсъждане, защото демократичните механизми и нормалното сътрудничество никак не ни се отдават. А в такава атмосфера няма как насилието да не стане ежедневие.

Всичко това може относително лесно да бъде променено – добрите, човешки взаимоотношения в града да са приоритет, правилата да са прости и ясни и администрацията да е компетентна и да си гледа добре работата.