Ето ме и мен сред блогърите
Всеки човек има своето частно и публично лице. Този блог ще е по-скоро моето частно лице
Досега само четях блогове. Сега си направих един. Причината е проста – кампанията ми за кмет на София. Не вярвам, че един политик може да прави кампания чрез блог. Блогът обаче е най-свободното публично слово. Във всяка кампания човек следва много правила. Предполагам, че блогът ще ми даде възможност да излизам и извън тях. Така че това е личен блог, не кампаниен блог. Скоро ще открия официалната си страница. Но блогът ще остане, за да мога да общувам и по-непосредствено с приятелите си, със съмишлениците си, с всички онези, които искат да влязат във връзка с мен, а не само с кандидата за кмет на София Мартин Заимов.
Всеки човек има своето частно и публично лице. Този блог ще е по-скоро моето частно лице. Вероятно той ще разочарова търсачите на тайнствени истории. Не мисля, че в публичния си живот съм скрил нещо особено интересно от частния си живот. Може би не съм афиширал неща, които не са имали връзка с обществената ми работа. Не ми е много ясно как любимите ми спортове, книги или филми или това как се придвижвам по улиците на София би могло да се отрази на Валутния борд. Може и да се лъжа. Разбира се, кметската институция е нещо по-различно. Един кмет трябва да спечели човешкото доверие на хората, не само да представя професионалните си квалификации.
Сега се впускам в една надпревара, която ще бъде, и би трябвало да бъде, напълно открита. Да бъдеш кмет на София означава да разбираш всеки жител на София, да общуваш с всеки и да си в състояние да изслушаш всеки. И да обичаш София.
Нещо за неделя
Pingback: Добре дошъл, Мартин | Струва си!()
Pingback: Мартин Заимов - Обичам София at Smiling()