Как да декомунизираме управлението на София или защо София не прилича на Женева
Наскоро по моя покана и по покана на Малина Едрева в София дойде Пиер Моде, един от кметове на град Женева. По подобие на централната и кантоналните администрации в Швейцария, Женева се управлява колективно от петима кмета от различни политически цветове, един от които е въпросният г-н Пиер Моде. Заедно с него пристигна голям екип…
Наскоро по моя покана и по покана на Малина Едрева в София дойде Пиер Моде, един от кметове на град Женева. По подобие на централната и кантоналните администрации в Швейцария, Женева се управлява колективно от петима кмета от различни политически цветове, един от които е въпросният г-н Пиер Моде. Заедно с него пристигна голям екип от 13 висши служители на кметството, всеки един от тях отговарящ за някоя от основните дейности в градската администрация. Сред експертите бяха главният секретар, главните директори на чистотата, на информатиката, на логистиката, на сигурността, на пожарната и на юриспруденцията. Целта на срещата за мен беше софийската управа да научи нещо от администрацията на един от най-успешно уредените европейски градове.
Още в самото начало на разговорите ни се видя една очевидна и струва ми се обуславяща разлика – срещу женевския кмет и екипът му експерти, нашата община бе представлявана главно от общински съветници За какъв обмен на опит всъщност можеше да става дума след като нивата на компетентност бяха съвсем различни? Хората от Женева бяха представители на общинската изпълнителна власт, а ние – представители на законодателния орган на София.
Има пълно несъответствие на моделите на управление на двата града (ако въобще в София може да се говори за модел, имайки предвид пълния хаос на управленските структури). Законодателната власт в Женева е в ръцете на общинския съвет и е абсолютно немислимо той да участва по какъвто и да е начин в администрацията на града. Изпълнителната власт е в ръцете на петима равностойни кмета, като всеки от тях разполага със свой портфейл отговорности. Ключовият момент обаче е какво се случва в административната част на изпълнителната власт. Там политиците са отстъпили място на професионалистите – лица с нужното ниво на компетентност, които не отговарят политически пред избирателите и в общия случай остават незасегнати от смените на мандатите на кмета и неговия екип. Така например главният директор на чистотата г-н Вьолфле (с когото зам. кмета Бояджийска така и не благоволи да се срещне) заема своя пост повече от 20 години, факт дължащ се единствено на големия му професионализъм.
А какво е положението в София? Вместо да дебатират стратегии и да създават работещи правила. общинските съветници се занимават главно с чисто изпълнителни въпроси, с което се опитват да компенсират липсата на една добре работеща администрация. Кметът има цели 8 зам.кметове (ако броим и най-хермафродитната позиция – главен архитект) и никой не може ясно да раздели политическите от административните им отговорности. Те се назначават от кмета, т.е. нямат избиратели, но повечето постоянно налагат свои политически избори и никой не може да си представи, че са прости изпълнители на политиката на ГЕРБ, а не нейните създатели. От друга страна те имат най-голямата икономическа власт в общината, със сигурност по-голяма от властта на пряко избраните районни кметове.
Политически или експертни лица са заместник-кметовете? Ако са политици и заместват кмета, когато той не изпълнява функциите си, то защо не са членове на ГЕРБ и защо когато кметът уволнява заместника си по транспорта, то той казва, че нямал нищо общо с неговите прегрешения? Ако не са политици бихме могли да смятаме, че са експерти, най-малкото защото те все пак отговарят за определени сфери от управлението на града. Тук обаче възникват редица въпроси като защо нямат нужното ниво на експертиза (Савина може би е най-яркия пример в тази насока) и като това кой следва да поеме политическата отговорност за техните некомпетентни действия.
Отговорът всъщност е, че те не са нито политици, нито експерти. Когато нещата вървят, заслугата им е като на политици, но когато зам. кметовете се издънят, те мигновено се превръщат в експерти, които си носят личната отговорност. Продукт на всичко това е лицемерието на политическите програми, защото сегашната управленска схема прави невъзможно търсенето на отговорност от когото и да било.
Всъщност, липсата на ясно разграничаване между политика и експертиза се дължи на все още непреодоляното наследство от времето на комунизма и принципа „вся власть советам”. Имаме наследени както културни нагласи от комунистическата идеология, твърдяща че всичко е материално, научно, централно планируемо и експертно управляемо, така и културни навици от практиката на тотална власт на комунистическата (сега социалистическа) партия, чиято ежедневна дейност, демонстрираше, че всичко е интрига, шуробаджанащина, злоупотреба с власт, корупция и безпрецедентна липса на отговорност.
Ето и няколко съвсем прости примера за разграничение между политическите и експертните компетентности. Данъците спадат към политическа компетентност, защото са израз на конкретно виждане за начините за преразпределение на богатство, а определянето на таксите е чисто експертна тема, защото зависи от изчисляването на разходите за съответната услуга. Дали града да расте и в каква посока е политически въпрос, но конкретната организация и изграждането на инфраструктурата спада към техническите въпроси. Даването на приоритет на градския пред личния транспорт е израз на определена политика, конкретните мерки обаче трябва да бъдат предлагани и налагани от експертите по организация на движението. И може би най-важното разграничение – контролът и отговорността са функция на политиците и тази функция не може и не бива да бъде поета от висшата администрация.
Нека предложа изход от настоящата ситуация с управленската структура на София. Според мен моделът на Женева и на повечето европейски градове показва една добра и работеща практика, която може да бъде приложена и в нашия град. Работата на кметът и неговата администрация би повишила ефективността си значително, ако броят на заместник кметовете бъде намален до трима души. Тези хора следва да бъдат част от политическия екип на кмета и да имат ясно определени сфери на отговорности. Колкото до самата работа по всяка една отделна насока на управлението на града ни, то според мен тя следва да бъде възложена на административни директори притежаващи нужната компетентност за управлението на съответните дейности и получаващи прилично възнаграждение. В един идеален модел те би следвало да изпълняват одобрени от Общинския съвет стратегически планове под политическото ръководство и контрол на кмета и неговите заместници. Само в такъв случай ще може да се направи ясното разграничение между политиката и експертизата. Само така ще се знае кой носи отговорността за неспазените обещания.
Нужни са авторитет и знание за да може София да е чиста Следваща публикация »
Пак ли ще строим живота нов !? (A Brave New World of Government Real Estate)
Pingback: Наш човек спечели изборите в Женева » Martin Zaimov()