Мартин Заимов

Таксите за почистването може да са високи, но за сметка на това услугата е некачествена.

Здравейте г-н Заимов,
споделям идеите ви за неприемливата софийска действителност и необходимостта от ясна, конкретна цел, действия, добро управление и контрол.
Драмата е, че държавната администрация работи и се развива на принципа на непотизъм, т.е. не би могла да бъде ефективна. Системата много напомня първия принцип на социализма, а именно отмяна на рентабилността…и така в ЕС. Липсва не само волята, за която говорите, но и компетеност; приоритетите и конкретните действия, които се предприемат в дадена насока, напомнят по-скоро за кроеж без кройка отколкото за дългосрочна стратегия. Колкото до „загриженост“ – това е абстрактно понятие в страната без крупен частен сектор, страдаща от патологичен индивидуализъм и рекордно много регистрирани ЕООД. „Те не са виновни, толкова могат.“ – така мисли едно 20-годишно момиче, което иска да живее и да се развива в България, докато върви между старите олющени сгради….

Ура, най-сетне пост в желаната от мен посока! Връщат се надеждите ми, че от това може да излезе добър политически блог. Добре е, че ни държите в течение какво се гласува и каква е Вашата позиция за това. И е прекрасно, че „Обичам София“ ще заработи отново. Аз лично нарочно се регистрирах там след изборите, а не преди тях, защото за мен сайтът има смисъл не толкова като предизборна пропаганда, колкото като място за обсъждане на проблемите на София и генериране на гражданска активност в тази област.

Но. Господин Заимов, надявам се да разберете някога, че, ако искате да имате свестен блог, трябва и да отговаряте на коментари. В полето за коментари, не само в следващия пост. Разбира се, не сте длъжен да отговаряте на всички коментари. Аз например изобщо не държа да отговаряте на моите. Липсата Ви сред коментарите обаче създава впечатление, че не искате да се „принизявате“ до нивото на коментиращите. Освен това, след първите 10-20 коментара се получава зацикляне и изпростяване на дискусията, които биха могли много лесно да се избегнат, ако пуснете дори само два-три отговора. Надявам се в най-скоро време да Ви видя след коментиращите в собствения Ви блог, ако ли не, ще продължа да Ви досаждам по тази тема ;-).

Г-н Заимов,

Добра воля няма, но това е върхът на айсберга – резултат от всичко, което описвате: липсата на визия и знания, и на организация на работата, която да служи на визията и да използва знанията. Както отбелязахте някъде по време на изборната кампания, една не малка част от тези хора биха работили доста по-добре, ако работната им среда беше по-добра. Но как да бъде разбит този омагьосан кръг, в който липсва визия, липсват знания, липсва добра организация на работата и добра воля, не знам. Вие трябва да кажете.

Хващам се за думите „… За да се изгради добра стратегия, са нужни визия и знания. …“

Според мен ВИЗИЯТА – образът на бъдещето – е основният липсващ елемент и в политиката, и в администрацията на София. Не мислите ли, че, ако имаме ясна и адекватна визия, ще означава, че имаме и някакви познания по темата? Нямаме ли я, за мен означава, че само си играем на стратези. („Стратегия“ и „стратези“ – какви грозни думи само!? …)

Затова мисля, че трябва да работим особено много за скорошното построяване на визията си за нашия град –> В какъв град желаем да живеем? Какъв е той в детайли? Това са фундаментални въпроси, на които не отговорим ли сега, каквото и да правим, ще градим нещо крайно нестабилно, приличащо на смешното бойко борисово пълнене на дупки.

Добре, съгласен съм, Зорница. Но същото късогледство се наблюдава у всички софианци (у майка ми и баща ми включително!).

Опитвам се да ти кажа, че късогледството е общо.

За да се излекуваме от него трябва, първо, да сме заредени с много опимизъм ние, „свестните“, второ, ни трябва подходящ канал, за доставката му „по домовете“ на останалите. Политиците имат по-лесен достъп до тези канали, но ние също бихме могли. Не мислиш ли?

Визията и добрата воля за бъдещето на града е, разбира се пожелателна за всички софиянци, но ЗАДЪЛЖИТЕЛНА за заелите се с управлениеот на града, а и с каквато и да е обществено-значима дейност. Да приемат тази си дейност като кауза, мисия, а не като средство за собствения си просперитет. Добрата воля за действия и визията на тези хора е много по-важна от тази на пенсионираните родители, например, защото действията и бездействията на вкл’чилите се в управлението имат голям ефект, и защото те са там по своя воля за това.

Е тук вече Мартин Заимов трябва да се намеси.

Чудя се, как може да има толкова наивно и незряло отношение към политиката и към обществените въпроси.
Какво означава да има „Визия“, да си я закачим на картинка над леглото и в банята и всеки ден да правим по 10 метана пред нея.
И що за дивотия е това, че идвали хора, които нямали визия, мислели за себе си и били политически посочени. Ами какви да са??? И има ли други.
Редно е чат пат да се четат и книжки ако не друго. В демократичните общества политическата дейност и държавното управление са поверени на политически партии, които се състезават на избори за вота на обществото.
Състезанието се осъществява на базата на идеи, програми, платформи и личности, които тези партии предлагат на общественото внимание за одобрение. За да има възможност и право обществото да коригира своето решение или да направи по-добър избор през определен период има избори и мандатност.
В политическите партии участват хора, които след като вземат решение да се включат в политическия живот приемат и да съблюдават едни правила, съобразени с вида и характера на партията, в която участват.
В демокрацията няма такова животно като „Имащ дългосрочна визия за нещо си“, защото просто политическата дейност първо по характер е колективна и второ тя е личностно непредсказуема. Т.е. ти може да имаш определена визия и амбиция, примерно да си кмет на София, ама да станеш депутат от Добрич или зам-областен управител на Ямбол. Може да бъдеш издигнат за консул в Танганайка или вечно да си останеш в партийния клуб в квартала, чакайки да ти намерят работа.
Конкретно за София! Това нито са първите нито последните избори, за кмет които ще се проведат и като знам, че 90%от пешештите тук са гласували за Софиянски да питам, ами каква беше неговата визия, заради която го преизбирахте три пъти?! Наблюдава се някакво противоречие, кмет без визия избиран три пъти и то от същите хора, кмет без визия избиран два пъти и накрая неизбран канидат с визия.
Уточнете се и се определете. А инак кмета Борисов има програма за управление на града, с която се яви пред избирателите и спечели изборите, съответно – предпочетена е на пазара неговата визия, при това с категорично мнозинство. От тук нататък, като жители на демократична държава е редно да следим как изпълнява тази програма и визия и след 4 години на новите избори да го мислим. Същото се отнася и за катастрофиралия кандидат кмет и настоящ зам-председател на СОС. Та той също има и визия и програма и вместо да глаголствате и да го славославите като хора, които са гласували за него трябва да го следите доста изкъсо и да питате какво прави той, за да се реализират идеите му. Евентуално, ако ви осени с отговор де, защото с визия от малки се възпитават обикновено монарсите и членовете на кралските семейства в Дубай и ОАЕ, за тях е ясно, че ще управляват и трябва да се готвят от малки, защото там управлението на държавите е семеен бизнес нямащ нищо общо с демокрацията.

Мартин Заимов би бил най-добрият премиер на тази държава. За съжаление – най-подходящ е Бойко Борисов – най-много подхожда на населението и затова ще е той. Ако има някой, който би могъл да отговори на въпроса – Какво трябва реално да се случи, за да бъде Мартин Заимов премиер – ще съм щастлив да го чуя!

До аman

Вижда се, че думта „визия” не ти допада, но нека поясня, че влагаме (аз поне) в тази дума далновидност, въображение, поглед. Те са необходими на всеки, заел се да управлява нещо – дружество, град, община, държава. Това, че демокрацията позволява смяна на управляващата партия/платформа през няколко години никак не означава, че далновидността, погледа и въображенеито на управляващите трябва стигат до края на мандата им. Те трябва да имат дългосрочна визия, абстрахирайки се от него. Още повече, тук говорим за местни избори и управлението на един град/община. В някои аспекти то е много сходно с управлението на частна компания – отвори web- траниците на големите международни дружества, и ще видиш визията им изписана там. Те планират дългосрочно, независимо, че техните ръководители се сменят периодично. Аз работя в тип дружество, чиято дейност е достатъчно позната, за да я използвам за илюстрация – банка. В решенията относно нейното управление, вземаме решения, чийто ефект и последствия ще се видят след доста години. Нашата работа е да се потрудим да вземем най-доброто решение сега, независимо, че след години, когато ефектът от него ще се прояви, може би никой от нас, а други хора ще заемат нашите позиции и ще се изправят пред него, а ние вероятно няма да имаме нищо общо с тази институция. Така трябва да е във всяко едно управление. Много бъркаш в заключението си, че визията и демокрацията взаимно се изключват, и че визия имат само монарсите, които очакват да управляват доживот.

ок по принцип – съгласна. Но за управлението на града са си необходими съвсем конкретни идеи и действия, които нямат кой знае колко общо с ценностите и социалната ориентация на конкретната партия. Има си наболели проблеми, които да се решат – както казваш, да се изчисти снега, да се махнат висулките, и т.н., и някои дългосрочни проекти, които трябва да се започнат и по които да се работи, независимо, че в този мандат само ще се работи, а „благата“ ще се ползват в по-следващия. А ако идеш да висиш в общинската управа и в главата ти не минава друга мисъл освен да внимаваш да не се „минеш“ да свършиш нещо, от което няма да извлечеш директна полза, ще заприличаш на много участници в българския политически живот (и не само българския де). Далновидността и отдадеността на работата/каузата е присъща на много големи политици. С всички ограничения на правилата на играта в политиката, които са си както ги описваш.

Това работят политиците – стремят се към политическата власт, борят се за нея, упражняват я, губят я и така отново. Напълно правилно го е казал човека и в това няма нищо неестествено, ненормално и даже неморално. Проблемът е, че тук у нас разбирането за професията на политика и очакванията към тях са съвсем различни. А по-големия проблем е, че те са формирани от самите политици и затова отношението към тях е такова каквото е. Политиката е професия макар и надстроечна (не може да завършиш за политик, първо ставаш някакъв друг). Митилогемите в българското общество са твърде много и твърде спъващи развитието му. Както и стремежа нещата да не се наричат с истински имена, да се говори иносказателно или метафорично. Тъпо и ненужно – щото нали както и да му казваш метафорично…. Мъжкия полов орган примерно винаги си остава мъжки полов орган.