Медийна София
Мъчно ми е за пребития журналист Огнян Стефанов и много ми липсва радио ББС в София. Привидно няма връзка между пребития журналист и спирането на най-добрата новинарска медия в страната. Според мен обаче общото между тези две събития е, че те приближават медийната ни среда към тази в Путинска Русия. Към една държава в която…
Мъчно ми е за пребития журналист Огнян Стефанов и много ми липсва радио ББС в София. Привидно няма връзка между пребития журналист и спирането на най-добрата новинарска медия в страната. Според мен обаче общото между тези две събития е, че те приближават медийната ни среда към тази в Путинска Русия. Към една държава в която бандитизма е безнаказан и по съветски образец службите за сигурност са инструменти
на злоупотребата с власт, а не на справедливостта.
Освен това, спирането на ББС е поредният симптом на провинциализма погълнал България в последните години. Вече няма да имаме привилегията да сме бързо и добре информирани докато прекарваме времето си в софийските задръствания. Нямало предаване на български. И какво като програмата е на английски? Нали претендираме да сме част от развития свят. А каква всъщност е информационната среда, която остава след закриването на ББС?
Свикнали сме да наричаме медиите четвърта власт и наистина – именно начинът, по който те представят събитията, до голяма степен ръководи това, как те ще бъдат възприети. Както се казва – ако нещо го няма в новините, значи не се е случило. Но не само подборът е важен. Изборът на гледна точка и приоритети, самият подход към дадено събитие, източниците на информация за него, подборът на кадри и цитати – всичко
това е в пълната власт единствено и само на журналистите. Даваме ли си сметка обаче, че както при всяка власт, и тук има безброй съвсем реални възможности за злоупотреби и корупция?
По дефиниция добрата журналистика би трябвало винаги да е критична и да човърка статуквото. На практика обаче медиите все повече се комерсиализират и загърбват тази идея, за сметка на ролята им на изключително ефективен рекламен и маркетингов канал. Най-видимото доказателство е изтикването на говоренето на публични теми в
сутрешните часове за сметка на безполезните но печеливши забавни предавания в най-гледаното време. Това е световен проблем към който в България се добавя заплахата от физическа разправа.
Няма как да се прави добра журналистика ако те е страх. Но дори и да не го е страх, добрият журналист не дава материала си за одобрение на човека за когото говори. Няма как да говориш за свобода на словото, а гостите на предаването ти предварително да знаят всички въпроси. Няма как 70% от българите да са против правителството, а в новините да няма почти нито една критична нотка за него. Няма как в града ни да няма
нито един решен проблем и същевременно медиите да не търсят сметка за това от кмета.
Изходът от това прогнило статукво включва наказание за хората пребили Огнян Стефанов. Включва повишаване на конкуренцията, за да се предотвратят монополните позиции на големите медии. И определено не включва ликвидирането на най-добрата новинарска медия. За да има положителна промяна местните хора с политическа и медийна власт (която в една порядъчна система не би трябвало да бъде смесвана) трябва най-после наистина да поемат отговорността си и да покажат поне малки признаци на порядъчност.
На Огнян пожелавам да оздравее бързо, да запази куража си и да даде сила на честната журналистика.
Новият политически сезон Следваща публикация »
Стопанската криза може да бъде от полза за София
6 коментара
-
Един
-
Друг
-
http://svetlaen.blogspot.com Светла
-
Киро Народния
-
Мария Капон
-
http://- Трифон