Мартин Заимов

Твърдението на гл. архитект Петър Диков (интервю за в. „Труд“ от 23.09.2011 г.), че в разкопките на обекта „Древна Сердика” и в строителството на метростанция 8 през цялото време е действано „по закон и съвест” е абсурдно. Ако беше действано по закон нямаше в 40-годишния процес по строителството и вземането на решения да бъде пълно с толкова много пропуски, политически конфликти и интриги, криене на информация и замазване на очите на обществото.

По въпроса със законността тук ще посоча само няколко факта: На 27 април 2009 г. на ДЗЗД „Обединение Метро Алианс“ е възложено изработването на Работен проект за метростанция 8. В противоречие с всички правила му е предоставена и възможността само да определя изискванията към изпълнението си. Така, изготвеният през 2009 г. проект е без планово задание, съгласувано с Министерството на културата и с Музея на София (строителството е в Археологичния резерват „Сердика-Средец“), без изискваните от Закона за културното наследство „предварителни археологични проучвания“, без да се съобразява с градоустройствения план на Центъра, без изискваното обществено обсъждане предхождащо промяна в градоустройствения план, без оглед на проблемите вече решени от Подробния транспортно-комуникационен план за Центъра на София, без предхождащ Идеен или Технически проект за метростанцията, без проектни варианти при това при еднофазно проектиране, без мисъл за предвиждане на културни, археоложки, геоложки или други неочаквани обстоятелства.

Само един от примерите за „личните заслуги“ на Диков по темата е факта, че със свое Разрешение за строеж от 19.09.2011 г. с фалшифицирана дата той е узаконил вече извършени строителни дейности, напълно незаконни по смисъла на ЗУТ. Петър Диков еднолично е разрешил разрушаването на автентичната структура, цялост и идентичност на главната улица на Serdica-Ulpia Serdica – Via Principalis. Колкото до съвестта, то на първо място идва въпросът защо изобщо е необходимо централната спирка на столичното метро непременно да разсича древния град. Такава спирка би могла да бъде „Възраждане”, което би позволило пренасочване на пътникопотока и намаляване на рисковете за Serdica-Ulpia Serdica и Via Principalis в частност.

На второ място е пълният абсурд главния архитект едва ли не сам да разрешава на себе си строителство в сърцето на древния град. Затова е нужна по-висока инстанция, което пък от своя страна ни довежда до абсурд №3 от интервюто на Диков – че видите ли, главния архитект решавал, защото „Древна Сердика” не бил обект от национално значение, а от някакъв друг тип. От какъв, питам аз г-н Диков? От общоевропейско културно значение ли? Вероятно. Защото е така и тогава Вашата позиция и дейност става още по-престъпна.
Друго нещо, което не мога да приема е използването на библейски цитати („По делата им ще ги познаеш.”) от хора, които най-малко имат право на това с цел засягане на професионалисти като арх. Христо Генчев, които десетилетия наред са поддържали дебата за възможностите за спасяване на българското културно наследство в Serdica-Ulpia Serdica.

Арх. Диков явно твърде много разчита на липсата на памет и разсъдък у хората, за да твърди, че това правителство било първото, което се било погрижило за древния град и екпонирало обектите му. Нито е вярно, че правителството се грижи за археологическото наследство (освен, ако под това не се разбира изливането на бетон върху Via Principalis), нито ще покаже останките от древността (те ще останат под земята, затрупани под бул. „Мария Луиза“, вместо да бъдат напълно открити над повърхността и интегрирани в институционалния център на модерна София). След като бяха направени големите разкрития в Serdica-Ulpia Serdica трябваше посланиците на Испания и САЩ да се впечатлят от величието на културното ни наследство, за да се постигне рязък обрат в позициите на българската страна. Пак ни хвана срам от чужденците…

В интервюто си Диков споменава сред институциите, контролиращи строителните дейности и Министерство на културата. Поредният абсурд. Именно това министерство толкова години се е носело по течението и интереса на определени групи, заставяйки на страната на най-евтините и разрушителни за Via Principalis проекти. Това, което сега се демонстрира е чисто нагаждачество и стремеж за яхване на вълната на обществената подкрепа за съхраняване на културно-историческия резерват.

Следващото фрапиращо и лъжливо твърдение на Петър Диков е, че цялата документация била изпращана, в това число и на граждански организации, и била напълно публична и прозрачна. На 23 юли 2009 г., в САБ е решено проектните разработки на линията „Север-Юг“ да бъдат предоставени за широко обществено запознаване и обсъждане. Това така и не се случва, въпреки публичното обещание на Диков плановете да бъдат публикувани на сайта на общината още на следващия ден.

Нелепо е и твърдението на главния архитект, че София правела нещо велико с действието си да изгради подземна изложбена зала, в която да се изложи намереното. В Рим даже не правели така. Ами вероятно има защо. Просто е нелепо, тъй като се очаква от една страна, че в тази зала няма да се приютюва единствено намереното там, но и находки на Археологическия музей. Самата идея обаче за подземни галерии в двора на днешните държавни институции е подтискаща. Пропуска се шанса древната история да се приобщи към съвремието като бъде изведена на повърхността.

Последното нахалство на Диков пък е, че очаквал с нетърпение да чуе мнението на хората по въпроса с трасето на третия метродиаметър. Аз бях на публично обсъждане по темата в кв. „Овча Купел“ този месец, на което присъства и той. Сценарият беше следния: те с изпълнителния директор на „Метрополитен“ Стоян Братоев направиха сухо изложение пред гражданите в рамките на 20-тина минути, през което време почти нищо не се чуваше, а на хората им бе забранено от кмета на района да задават въпроси. След презентацията жителите на квартала имаха 10-тина минути за реакции, което бе пълна подигравка. Това ли са обществените обсъждания, от които арх. Диков толкова се интересува? Това е нищо повече от едно формално спазване на процедурите, изисквани от Европа за получаване на финансиране. За това ли е всичко?