Мартин Заимов

Предложеният проект за бюджет от Герджиков и Борисов е поредния израз на чиновническото безхаберие в общината. Както и миналата година, така и сега бюджетът се гласува цели два месеца след началото на годината, при това на извънредно заседание, което от управленска гледна точка е абсолютно недопустимо. Във всяка работеща управленска структура във всяко едно нормално място на този свят проектите за бюджет трябва да са готови за обсъждане най-късно през ноември и във всички случаи да бъдат гласувани преди края на предходната година.

Още по-лошото е, че няма никаква промяна в качеството на самия бюджет и коментара ми от миналата година продължава да важи и сега: „При липсата на елементарен контрол върху харченето, при липсата на какъвто и да било контрол върху доставките на услуги, при доказаното прахосничество при харченето на средства за единица свършена работа, очевидно че наливането на повече ресурс единствено пропорционално увеличава неефективността и загубите.”

Бюджетът на София за 2009 куца в омагьосания кръг на безхаберието и некомпетентността. Ето причините заради които не бива да бъде подкрепен :

1. Организационна безпомощност.
Ще повторя още нещо казано миналата година : „бюджетът на София за 2008 показва, че създадения от много години модел на управление на града е напълно припознат от Борисов”. Структурата на общината прилича на мравуняк, но за разлика от мравуняка, тук никой не знае кой и какво трябва да свърши, да не говорим, че няма елементарна координация между отделите в общината. При липсата на визия или стратегия всяка работа става некачествена и няма как да се контролира, поощрява или пък санкционира.

2. Катастрофа в бюджета за транспорт.
И тук ще се повторя : „От многото катастрофи в града липсата на добър градски транспорт е една от най големите.” Всъщност тя е най-голямата. Продължава наливането на пари от пусто в празно, без да бъдат поставени някакви измерими критерии за успешното разходване на тези средства. Реформата е повече от наложителна, имайки предвид че състоянието и маршрутите на превозните средства почти не са мръднали от времето на комунизма. Единственото, което се предлага е значителното увеличение на субсидията чрез порочната система за безплатни карти. Ако миналата година общината е наляла 60 милиона в компанията за градски транспорт то сега се предлага да се налеят 120 милиона без обаче никакви изисквания или критерии за подобрение. Градският транспорт е единственото решение на задръстванията, но общината е безпомощна в управлението му.
Само един пример: при заделен бюджет за закупуване на 18 трамвайни мотриси за 2008 г. те не само, че не са закупени, но и въобще не са проведени нужните процедури. Така доставката им е отложена за 2009 г., като този път тя ще бъде финансирана от EBRD за сума, която е с 5 млн. повече от предивиденото миналата година!

3. Липса на децентрализация.
Няма дори и елементарна автономност на директно избраните районни кметове. Бюджетът се изгражда отгоре надолу, а не както трябва – въз основа на изготвени от районните кметове годишни финансови планове и дългосрочни инвестиционни програми.

4. Липса на ефективна система за контрол и отчетност.
Още по време на изборите предложих вътрешният контрол в общината да е подчинен на общинския съвет, каквато е нормалната съвременна практика.

5. Е има и нещо ново тази година….. кризата.
Липсва прогноза и каквато и да било готовност за работа в свиваща се (за разлика от растяща) икономика. Къде са задължителната по закон тригодишна бюджетна прогноза и задължителната според наредбата на СОС тригодишна стратегия и инвестиционна програма? Къде са исканите от години резервни списъци с инвестиционни проекти? Защо няма приоритети при инвестиционните разходи? Еднакво ли са важни ремонтите на всичко? Какво ще стане ако приходите на бюджета се окажат с 200 млн. по-ниски от предвидените? Кои разходи ще трябва да се свият тогава? На нито един от тези въпроси бюджетът за 2009г. не дава отговор.

Разчитам, утре съветниците на Алианс за София да изразят тези и подобни аргументи и да гласуват против бюджета на кмета. За разлика от миналата година, това ще е доказателство за способността на СДС и ДСБ да работят заедно.