Мартин Заимов

Предстоящите избори в София би трябвало да повдигнат много въпроси за работата на общината. Защо след двайсет години управление на „десницата” в София, градът е толкова неуютен, неуреден и скучен? Имат ли смисъл предизборните обещания? Някой помни ли ги? Следи ли дали се случват? Колко добър кмет беше Софиянски? А Борисов? Какво все пак се очаква от бъдещия кмет освен визия и детски градини? Какво изобщо може да се свърши за две години?

Бих искал да отговоря на всеки един от тях, за да може да разберем и поправим потайностите на софийското управление. Но първо ще пиша за тази която за мен е най-голямата потайност – съществуващата организация която си е все същата от двайсет години насам и чиято основна характеристика е да освобождава всички от отговорност.

След двайсет години посткомунистическа трансформация в София няма никаква трансформация. По-лошо е, никой не знае кой за какво точно отговаря в общинската администрация. Всъщност най-важната характеристика на бъдещия кмет не е в него самия, най-важната характеристика на кмета е в предложения от него административен екип². Добре мотивиран да работи по приоритетните задачи, което означава и добре платен екип. Въпреки властващата в момента лява политика на ограничаване на възнагражденията на чиновниците е невъзможно висшите държавни служители да свършат качествена работа в днешна България ако личното им възнаграждение е под 50.000 лева годишно (30% от които биха могли да бъдат обвързани с постигане на конкретни цели) В софийската администрация висшите служители би трябвало да са не повече от дванайсет души, или 36 ако включим и районните кметове, т.е биха стрували под 2 мил лева или 0.2-0.3% от бюджета на общината.

Нека ви покажа как с една дума могат да се опишат и функциите и отговорностите на съответните главни директори в общината. Имплицитно те изискват и съвсем нова организация на общината, ориентирана към постигане на определени цели като в случая предлагам цели които са постижими за двете години мандат на следващия кмет. Не забравяйте да добавяте думата ‘Главен’ пред всяка една от изброените по-долу длъжности. Уверявам тези които не познават добре общината, че постигането на описаните цели е невъзможно при сегашната организация.

Градостроител (или по-оксиденталната дума урбанист) – разликата между градостроител и архитект е, че първия защитава обществения интерес, а втория – частния. Главният градостроител на София би могъл и би трябвало за две години така да промени принципите и организацията на строителната администрация, че да направи естетическите критерии водещи, да спре растежа на града и да спре делаверата от безразборното издаване на строителни разрешения и промяна на предназначението на терени.

Превозвач – за да подобри значително придвижването в града за две години трябва да даде абсолютен приоритет на придвижването пеша и с обществен транспорт. За пешеходците е достатъчно да се инвестира приоритетно в качеството и охраната на тротоарите и пресичанията на автомобилните платна, а за обществения транспорт трябва да се промени лявата политика на субсидиране на превозвача с дясна – осигуряване на минимално транспортно покритие. С други думи не да се помага на всички на калпак, а само на тези, които не могат да си го позволят.

Инспектор – той е този който следи за спазването на правилата и договорите. Ще го оценим по ефективността на санкциите и по ефективността на координацията с МВР и най-вече КАТ. Той би трябвало да бъде основната дисциплинираща фигура в екипа.

Инженер – за две години спокойно може да се създаде липсващата в момента отчетност на съществуващите функции на планиране и контрол на работата на строителите на пътища, доставчика на вода, доставчиците на комуникации (и да реши проблемите с окабеляването и вредата от мобилните ретранслатори) и доставчиците на енергия. Най-важно е да ни даде пълна оценка на енергийната ефективност на града и да предложи програма за нейното подобрение както и да намери работещо решение за софийската Топлофикация.

Секретар – в администрацията на общината има известно подобрение, донякъде и заради по-добрата работа на районните кметове. Качеството на обслужване и достъпа до информация са все още далеч от оптималното. За две години Секретарят трябва да въведе единната информационна система и да осигури външен достъп до всички документи, преписки и решения.

Икономист – трябва да помогне за въвеждането на принципите на интелигентност, ефикасност и пестеливост при планирането и използването на ресурсите. Бюджетите на общината трябва да се разглеждат и приемат най-късно през октомври на предходната година и да преодолеят всички недостатъци които съм описвал многократно и заради които много съветници гласувахме против предложените бюджети.
И една спешна цел – 100% от контрола над Общинска банка могат да бъдат възстановени на общината не за две години, а дори за по-малко от два месеца. Банката е потенциално полезен инструмент както за добро управление на общинските финансови активи така и за управление на по-големите и сложни общински проекти изискващи външно финансиране.

Аниматор – тази длъжност е заради тези които смятат, че София е прекалено скучен град. За две години може да се удвои броя качествени артистични събития. Ще можем да измерим успеха му по удвоеното съдържание на „Една седмица в София” например. Другата му цел би била промоцията на града по принцип и втори критерии за успех може да бъде удвояването на туристите в града за две години.

Чистач – докладът за това как да се организира събирането на отпадъците на консултанта Fichtner (на когото плащаме за десетина подобни консултации цели 5 мил лева) събира прах в общината от повече от година и не вярвам, че има повече от петима души които да са го прочели. Ако го бяхме публикували, може би щяхме да избегнем глупавите и безсмислени разправии с миналото правителство. Но най-важното за тази длъжност не е изграждането на завод или сметище – всяко от тях може да се изгради за две години – а намаляване на генерирането на отпадъци. За две години може да се промени поведението на бизнеса и потребителите и производството на отпадъци да се стабилизира и дори да започне да намалява. За да се случи трябва все пак да се заяви като цел.

Благотворител – това е човекът който отговаря за лицемерно наречените социални дейности. Всъщност става дума за система чрез която по-заможните помагат на по-онеправданите. В добрите градове от 3000 години насам, по-заможните отделят ресурс за благотворителност независимо дали става дума за инвалиди, бездомници, възрастни хора, сираци или скитници. За две години в София може да се ревизират различните погрешни леви политики на изземване на ресурс поравно от всички и преразпределението му поравно на често несправедливо класирани „нуждаещи” се и да се предложи по-справедлива и ефикасна система за благотворителност.

Лечител – очевидно има прекалено много болници и поликлиники в София и очевидно е много лошо качеството на медицинската услуга. Необходим е ясен план за реорганизация и оценка на качеството както и програма за обществено здравеопазване и защита от здравни рискове.

Училищен директор – липсата на места в детските градини може да се реши мигновено с дясна вместо шейсетгодишна лява политика. Просто трябва да са увеличи таксата за детските градини така, че да съответства на разходите т.е. над пет пъти. А на тези които не могат да си позволят увеличената цена трябва да им се помогне директно което е и много добра задача за Благотворителя.
Подобна реформа е нужна и в управлението на училищата. Крайно време е да създадем ученическите ваучери които да позволят чрез избора на родителите и учениците да се увеличи конкуренцията между училищата по качеството на полученото образование. Очевидно има нужда от значително по-добро управление на училищата и от по-квалифицирани и в крак с времето учители.

Градинар – бих му вменил грижата за Витоша и за Панчарево, като за две години може спокойно да се създаде общинска програма за поддръжка и на планината и на езерото. Работата на градинаря ще можем да оценим по площта и качеството на парковете или ако предпочитат левите общински съветници – по броя пчели.

Добрият кмет на София би бил този които успее да мотивира, дисциплинира и координира така описания екип от силни и способни хора. Те са той, негов избор и негова отговорност. Техните успехи са и негов успех, но техните грешки са преди всичко негова грешка.

____________________

¹ Преди няколко дни четирима общински съветници, двама леви (Петър Курумбашев, отскоро народен представител на БСП и Жельо Бойчев, шеф на групата на БСП в общинския съвет) и двама десни (Малина Едрева – шефка на групата на Герб в съвета и Димитър Бъчваров – шеф на групата на ДСБ) бистриха софийската политика в Телевизора, по БТВ в четвъртък сутринта.

Трябваше да научим нещо за бъдещия кмет, за проблемите на София и за сценариите за тяхното решаване. Може би трябваше, може би не. Четиримата съветници, които са сред дузината най-знаещи, най-можещи и най-влиятелни общински съветници – общо сме 61 – грижливо се стараха да опазят потайностите на софийската политика.

Най-интересното в разговора бяха две неща – историята за парижките пчели, според Петър те днес произвеждат огромно количество мед заради многото цветя и растения в града и съгласието на четиримата съветници, че няма значение дали кметът на София е ляв или десен, важното е да има … визия.

Именно второто разкрива една от софийските потайности, това, че в София всъщност няма политика и липсата на ясна политика създава възможност за огромна злоупотреба с властта. В общинския съвет реално никога не е имало опозиция, а само договорки за по-малко или по-голямо участие в разпределението на ресурсите на общината.

² По-внимателните ми читатели биха забелязали противоречие с постинга от 23 март в който пледирах за разделяне на политическото и експертно-административното ръководство на общината:
http://martinzaimov.quipu.bg/2009/03/23/%d0%ba%d0%b0%d0%ba-%d0%b4%d0%b0-%d0%b4%d0%b5%d0%ba%d0%be%d0%bc%d1%83%d0%bd%d0%b8%d0%b7%d0%b8%d1%80%d0%b0%d0%bc%d0%b5-%d1%83%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%bb%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%bd/
Всъщност следващият кмет би трябвало да промени структурата и организацията на общината, да създаде гореописания екип и да ги отдели от политическата власт и отговорност. Дали подобна реформа е възможна за две години и дали би била разбрана и одобрена от софиянци е за мен главния политически въпрос на тези избори.