Мартин Заимов

Днес ще се обсъжда бюджета на общината за 2011 г. Многократно съм изразявал голямо неодобрение от финансовото управление на града. Въпреки това, в знак на подкрепа на новоизбрания кмет, подкрепих проекта за бюджет 2010, както и създаването на Комисия за контрол на бюджета.

Факт е, че няма качествена промяна. Кметът прие и обеща, че бюджета за 2011 г. ще се разглежда от ранната есен на 2010 г. но не успя да наложи този нормален и задължителен принцип. Отново разглеждаме и гласуваме бюджет след началото на неговото изпълнение. Прозрачността на управлението е абсолютно невъзможна, ако бюджета се разглежда и приема през февруари на текущата година. Статуквото отново спечели.

Голямото внимание, което се отделя на увеличението на отделни пера в приходната и разходна част на бюджета измества погледа от многобройни принципни недостатъци в администрацията на общинските финанси. Основният проблем на София и на бюджета на общината не е количеството пари, с които се разполага, а начина на тяхното разходване.

Не е правилно да се разпределят допълнителни суми, които не са на администрацията или на общинските съветници, а на данъкоплатците, преди да има минимално подобрение в системите на управление. Хвалим се с увеличение на бюджета по време на мандата ни, а това не е наша заслуга, а на жителите на града, на европейските данъкоплатци и на банките, които с радост и без много придирчивост финансират най-големия град в България.

Продължава да липсва ясен ред и разбираеми от всички правила за разходването на бюджета от една страна и многобройни примери за злоупотреба, от друга, или както се изрази един млад общинар: „много течове има, г-н Заимов“.

Смятах, че сме постигнали съгласие в общинския съвет – по време на нашия мандат да направим административни и управленски промени за по-добър контрол, за по-голяма прозрачност, за по-голяма качество в процедурите, за по-малко централизация, за повече честност и конкуренция в общинските поръчки. Няма напредък в нито една от тези области. Предложих, при приемането на бюджета за т.г. да се вземат следните решения:

1.Въпреки значителните субсидии и заеми за дългосрочни инвестиции продължаваме порочната практика създадена през последните 20 години да се продават общински имоти и най-лошото – да се продава общинска земя за попълване на приходната част в бюджета. Трябва да си наложим категорична забрана на продажба на общинска земя и вместо това да осигуряваме приходи, като продаваме гъвкаво чрез учредяване и прехвърляне на право на строеж или друг тип право на ползване. Всичко това, ще означава по-ефективно управление на приходите при запазване на дългосрочния публичен интерес.

2.Вътрешният контрол или одит е най-важната и най-слабо развитата дейност в общинската администрация. Задължително е, тя да не е подчинена на администрацията, която проверява, и да бъде увеличен поне трикратно нейния капацитет, включително броя и уменията на съответните служители, както и заплащането им.

3.Разбирам аргументите против прехвърляне на власт към кметовете на райони и опасенията от несигурност и намалена ефективност и качество. Това за което аз настоявам, е да се въведе оперативна децентрализация, да не зависи всяко финансово решение от благоволението на един човек, а да има ясни правила, критерии и ефективно работеща финансова администрация с делегирани правомощия на най-ниските възможни нива. Рискът от злоупотреби не се намалява с ограничаване на правомощията за взимане на решение, а със създаване на добре функционираща паралелна контролна администрация. От началото на мандата предлагам имена на конкретни експерти от ОИСР, от Световната банка и от виенската община, които да изработят програма за реформа в организацията и процедурите на финансовата ни администрация.

4.Честни, прозрачни, ефективни и конкурентни процедури за възлагане на обществени поръчки няма да бъдат постигнати просто със спазването на българските закони, които са доказано несъвършенни, или с участието на общински съветници от различни политически групи в тръжните комисии. Това е невъзножно, дори и поради факта, че общинските съветници имат политическа, но нямат необходимото ниво на икономическа и административна компетентност. По този въпрос може да да бъде постигнат напредък единствено чрез привличане на външна експертиза: от ОИСР, от Европейските общински сдружения или от общини от скандинавските страни, които имат съществен опит в инвестирането на публични средства в общински проекти.

5.Твърдението, че сме въвели елементи на програмно бюджетиране изразява или дълбоко неразбиране, или опит да бъде подведен Общинския съвет. Още през 2005 г., министерство на финансите издаде наръчник за въвеждане на ориентиран към резултатите подход на бюджетиране. Нито един елемент от този наръчник не е въведен в бюджетните процедури на Столична община. Скандално е, че проектите в така наречения инвестиционен списък в бюджета се повтарят от година на година. Много от тях фигурират от началото на мандата ни, без да е отбелязан съществен напредък по тяхното изпълнение. Първа задължителна стъпка, за да можем изобщо да започнем дискусия по темата за програмно бюджетиране, е изготвянето на тригодишна бюджетна прогноза. Втората стъпка е да проучим и утвърдим обществено приоритетните проекти и програми. Третата, е да ги изпълняваме последователно съобразно утвърдените приоритети. Всичко това ми се обещава от 2007 г. насам без да се върши..

6.От три години насам не успявам да разбера защо в общината липсва система за управление на ДДС. Пропуснатите ползи се измерват с десетки милиони лева. Данъчен експерт би могъл да отговори на този въпрос и да даде препоръки за няколко дни.

7.Липсата на контрол от общината над собствената ни поне на 75% Общинска банка е огромен срам и е основна причина за липсата на интерес от сериозни банкови инвеститори за придобиване на акционерен дял в банката. Няма технически или юридически пречки за възстановяването на нормална степен на контрол върху банката. Единствената причина е липсата на воля от страна на Общинския съвет и финансовата администрация.

8.Не разбирам защо позволяваме бившата Държавна сигурност да продължава да има влияние върху съдбата на София. Минко Герджиков има разбираемо лично обяснение за избора си да работи за ДС преди 1989.
Той, може би, е бил полезен на България като агент и, може би, има положителните морални качества необходими за позицията, която заема в момента. Той няма как да осигури подобни качества у многобройните си
началници, учители и колеги от онова време, с които не би могъл да прекрати човешките си взаимоотношения, ако притежава горните морални качества. Логически, морално и политически недопустимо е, човек свързан в миналото с ДС да изпълнява задълженията на заместник-кмет на София.

Рано или късно, статуквото ще отстъпи на едно по-добронамерено, компетентно и модерно финансово управление на София. Изборите тази есен ще помогнат.