Мартин Заимов

Благодаря на хилядите избиратели, които ми гласуваха доверие преди 4 години и благодаря на стотината ми сподвижници, на членовете на алтернативния креативен щаб на предизборната кампания и на безкористните дарители, които осигуриха няколко стотин хиляди лева, без които кампанията през 2007 г. би била невъзможна. Благодаря и на дузината пристрастени към проблемите на града хора, които ми даваха кураж и толкова много ми помогнаха в отчайващите четиригодишни усилия за промяна на статуквото.

Това бяха четири много мъчителни години и ми е трудно да мисля за тях. Единствените ми останали чувства са срам и огорчение. Единствено дългът и признателността за усилията на всички вас ме карат да пиша. Работата ми в общината на София е със сигурност най-отчайващоте и неплодотворно усилие в живота ми, въпреки че беше и едно от най-големите и интересни предизвикателства.

Пиша от чувство за дълг, но и с надежда, че многобройните ми опити за преобразуване и преосмисляне на дейностите в общината може и да са оставили следа и, че този текст би могъл да бъде полезен на хора с по-добри умения, повече воля и по-голяма изобретателност, които един ден ще успеят да реформират общината така, че тя да служи на София по начин, по който този уникален град с огромен неизползван потенциал заслужава.

We’ve been recognized http://buy-an-essays.com/ as Simply the Best infoaxon.com/ Drycleaner and Laundromat learningfornow.com/ by Harrisburg Magazine for over 10 years.

Водещи принципи

Политиката може да бъде пълна с празнословие и измама. В началото не бях сигурен кои са фундаменталните принципи, които би трябвало да ме водят в работата в общината. Преди изборите през 2007 г. наложих на ДСБ и СДС и предложих на Б.Борисов, В.Каролев и БСП следните шест принципа: свободна и справедлива конкуренция в обществените поръчки, децентрализация на управлението и администрацията, наличието на ефективен и не подчинен на кмета вътрешен контрол, трансформация на бюджетирането от командно-административно в програмно, свободен достъп до документите и преписките на администрацията и премахване на мълчаливия отказ. Всички се съгласиха и въпреки, че с думи често ги споменават, на практика заобикалящите ме политици не спазиха нито един от тези принципи.

Гледайки назад мога обаче да опиша едни други принципи, които се оказаха по-фундаментални от шестте по-скоро административни принципа по-горе и които се оказаха формиращи за цялото ми поведение, говорене, гласуване и участие във вземане на решения:

Загриженост – управлението и администрацията са напълно бюрократизирани и бездушни. А всъщност те не би трябвало да имат друг смисъл освен защитата на щастието на хората и това трябва непрестанно, ежеминутно да се напомня на властимащите. Например, няма по-съществен проблем в София от осигуряването на достойнство и топлина за нарастващия брой немощни възрастни хора. Защо никой не говори за това?
Йорданка Фандъкова не спря да повтаря, че работи, а не мечтае и нито един журналист не обърна внимание на чудовишната бездушност и безчовечност на подобно твърдение. Без мечти няма щастие, няма човешки живот. Всяко смислено нещо създадено от човек първо е било мечтано.

Красота – твърдението на главния архитект на София, че не съществуват обективни критерии за красота е невероятна глупост. Природата е изградила универсални критерии за красота много преди хората да се появят на земята и цялото човешко изкуство и цивилизация от 12 хил. години еволюират в търсене на красотата. Настояването за истински публични архитектурни конкурси в София бе едно от най-тъжните ми и безплодни усилия.

Добрина – агресията и насилието в града достигат чудовищни размери. Всичко започва от криворазбраните от управляващите принципи на цивилизацията. Демокрацията не е система създадена за тържество на силата, за превземане на властта от мнозинството, а е система измислена за защита на малцинството, за охраняване на неговите права докато то не се превърне в мнозинство. Либералната икономическа система не е върховенство на алчността, меркантилността и пошлостта, а точно обратното – система налагаща, чрез върховенството на закона, правила на свободна конкуренция и позволяваща на по-слабия днес да бъде силен утре. Именно това ми е давало сили толкова много пъти, бидейки убеден в правотата на мнението ми, да гласувам сам срещу всички.

Отговорност – властимащите възприемат властта като правомощия, а тя би следвало да е преди всичко отговорност. Властта е универсално покваряща всекиго и основна отговорност на всеки властимащ е да се противопоставя на злоупотребата с власт, на първо място осъзнавайки я в самия себе си. Липсата на дисциплина и повсеместната мърлявост във всичко в общината е най-явният признак на липсата на отговорност. Принципите на децентрализация, които са толкова обещавани и толкова неизпълнени, и които неизменно защитавах са всъщност инструмент за отнемане на власт и прехвърлянето и на по-малки порции на възможно повече хора.

Искреност – това вероятно е най-трудният за всички принцип изискващ много сила и кураж. Прозрачността не е просто достъп до документи или тайни заседания. Прозрачността означава преди всичко много воля у всеки властимащ да въвежда яснота и семплост във всяка своя споделена мисъл и мнение, всяко свое действие и решение, във всеки произведен документ, във всяко заглавие на доклад professional custom essay или дневен ред на заседание, във всеки постигнат общ закон или правило. Налагаше се да настоявам за яснота и редакция на стотици заглавия и текстове пред отегчените, всезнаещи и упорити във властовия си комфорт чиновници и политици.

Справедливост – най-тежката подмяна и измама от последните двайсет години е вероятно в създаването на толкова много несправедливост в името на справедливостта. София предлага многобройни примери, които неуспешно се опитах да огранича. Градовете са възникнали при защита на общите интереси пред частните. Софийската управа от много време защитава единствено частния интерес – така е в благоустройството със защитата на инвеститорите пред необходимостта от инфраструктура, така е и в мобилността със защитата на движещите се с автомобил пред пешеходците и градския транспорт, така е и с продажбата на имоти и земя – вероятно най-голямото безумие – представяна като приватизация, а всъщност служеща за осигуряване на средства за текущи харчове. Приватизацията в София е една постоянна измама, не защото частната инициатива не е по-ефективна от публичната, а защото не се приватизират дейности, а се продават имоти.

Политическите битки

Най-голямата изневяра на доверие и най-голямото съучастничество в измама, които трябваше да преживея бе разделянето на СДС и ДСБ веднага след изборите и липсата на каквато и да било съвместна политика или стиковане на действията. Съвместното ни явяване на изборите се дължи главно на мен и въпреки, че бях напълно добронамерен се оказа, че съм създал огромна измама. Прекарах четири години в убеждаване на десетте общински съветника, по пет от всяка партия, и на шефовете на двете партии, че трябва да бъдем обединени и, че за избирателите ни е неразбираемо и неприемливо разделението ни на три. Продължих да се самозаблуждавам, мислейки, че съм допринесъл с нещо за възникването на Синята коалиция, която обаче с еволюцията на отношенията между двете партии през последните месеци се оказа мъртвородена.

Описвал съм опитите ми за възраждане на Демократическата партия много пъти. Те завършиха с изключването ми от партията през 2010 г. и с окончателната и ликвидация от внедрените още в началото на 90те години комунистически апаратчици. Така бе погребана най-свободомислещата и достойна българска партия.

Сериозни усилия положих за премахване на правата на партиите върху общински помещения и превръщането им в пенсионерски клубове, детски градини или центрове на граждански съвети, асоциации и фондации. След три години преговори клубовете бяха намалени на половина. БСП и СДС, които имаха най-много отстъпиха, а ГЕРБ се сдобиха с клуб във всеки район. Нищо ново под слънцето.

Един от най-тежките ми сблъсъци остана за последното заседание от мандата. Противопоставих се на формалния избор на кмет на София за периода на изборите. На 6 октомври съветниците от БСП, СДС и ГЕРБ избраха кмет без никакъв дебат, без никаква публичност и при липсата на какъвто и да било механизъм за носене на отговорност и нито един журналист не се учуди и не пожела да отрази аргументите ми против. Никой не съобрази, че Йорданка Фандъкова няма как да бъде заместена формално защото няма как да сме сигурни, че ще бъде преизбрана. Липсата на публичност на избора на кмет бе добра илюстрация на съществуващата Омерта.

Проблемите на града, приоритетно

Общинската управа, според мен, има три основни задачи: благоустройство, мобилност и грижа за природата. Имам ограничен успех във всяка от трите задачи както следва.

Като член на комисията за градоустройство защитавах облагородяването и разхубавяването на публичните пространства: паркове, площади, улици и пешеходни и културни зони, и подобряването на архитектурните решения. Многократно изисках да бъде ограничено разрастването на урбанизираната територия на София и свързано с това поисках смяна на загубилия смисъл девиз „Расте но не старее“. Положих много усилия за спасяването на Захарна фабрика, превръщането й в атрактивно културно средище и интегрирането й със Западен парк. Предизвиках уникално извънредно заседание на общинския съвет посветено на комиксите върху паметника на съветската армия и бях един от основните организатори на обществената дискусия за съдбата на паметника. Бях един от основните публични критици на най-скандалното реабилитиращо тоталитарната система събитие от 1990 г. насам – създаването от Бойко Борисов и Вежди Рашидов на Музей на соц.арта. Подкрепих героичните усилия на арх. Храбър Попов да предизвика дискусия за ревизия на уродливия Общ устройствен план. Самият аз бях сред основните критици на този план, в който няма визия, а има само статукво. Един план, в който няма почти нито едно вярно число, няма нито една дума или мисъл за устойчиво развитие и който план е концептуално остарял най-малко с 30 години. Бях съорганизатор през 2008 г. на първа по рода си конференция по архитектура и градоустройство, с участието на водещи европейски архитекти – Sofia Architecture Week – която се превърна в най-сериозното годишно архитектурно събитие в София. Горд съм и с инициираната от мен програма за обмен с кметството на Женева посветена на поддръжката на публичните пространства. София за първи път в историята си има подобна програма за обмен и има многобройни ползи като например качеството на регулациите за реклама. Програми за обмен с най-добре управляваните градове в Европа е най-добрият инструмент за развитие на София. Положих много усилия за стартирането на програма за обмен с Париж, но не успях.

В областта на мобилността постигнах най-много. Като председател на работната група за изработването на 5-годишна програма за мобилността в София (Генерален план за организация на движението) успях да постигна повечето от набелязаните цели. Планът бе завършен в средата на 2011 г. и предстои приемането му от общинския съвет. До голяма степен успях да променя погрешния приоритет даден от администрацията на автомобилите и да провокирам началото на връщането на улиците на града на хората. Пример за това е макар и частичното ограничаване на паркиралите пред общината служебни автомобили и премахването на отвратителните гаражни навеси. Не успях, въпреки много усилия, да стартирам програма за изграждане на паркинги за живеещите в кооперации. Участвах в ревизията на регламентите за «синя зона» които поради безволие, липса на кураж и безпринципност не бяха дори разгледани от съвета. Бях сред инициаторите на Българската асоциация електрически превозни средства и предложих програма за развитие на електромобилността в София. Благодарение и на мен бе изработен добър доклад за велосипедната инфраструктура и има малък напредък. Правото за взимане на решения свързани с нея тепърва трябва да бъде споделено от “експертите“ със самите велосипедисти.

Не се уморих да повтарям, въпреки липсата на разбиране, че намаляването на консумацията на енергия и природни ресурси и намаляване генерирането на отпадъци в градовете е неизбежно. Отлагането на мерки за повишаване устойчивостта на града намалява периода за адаптация и го прави по-болезнен. София има уникални природни дадености – климат, реки, биосфера, минерални води и планини. Те ни дават възможност за приобщаване на града към природата и адаптиране на хората към по-ефективен спрямо природата и ресурсите начин на живот. Въпреки настояването ми, нищо не бе направено за анализ на енергийната и ресурсна дългосрочна устойчивост на София и за по-добо управление и по-добра организация при използването на ресурси и генерирането на отпадъци и най-вече за провокиране на промяна в начина и стила на живот. За сметка на това, имах известен успех като инициатор за създаването работна група за изясняване на отговорнастта на София по отношение на Витоша и въпреки, че бяхме неспособни да създадем исканата от мен концепция за развитието на Витоша до 2020 г. успяхме да опишем текущите организационни и ресурсни задължения на общината, проблемите на достъпа, защитата и поддръжката . Частично бе приведен в действие един от изводите — създаване на Съвет за управление на Витоша между кметовета на София, Перник, Радомир и Самоков. Предизвиках дискусия за съдбата на софийските реки и много настоявах за интегрирането им в парковата система на града. Известен успех имах със създаването на отдел за управление на минералната вода в София въпреки, че не успях да убедя общината да ревизира идиотското решение от 1990 г. за създаване на музей в прекрасната сграда на Централна баня на което място има минерални бани от повече от 30 века. В началото на 2011 г. бях сред организаторите на първата по рода си конференция за зелена икономика и най-вече на панела за градски зелени решения. Благодарение на мен София най-сетне подписа „Конвенцията на кметовете“ – базов документ на ЕС за устойчиво гредско развитие.

Слабостите в сърцето и нервите на системата

Не се уморих да повтарям, че общинското управление е болно от наследена от комунизма организация и свързаните с нея принципи на управление. Основните характеристики на управлението наследено от комунизма са централизацията и липсата на ясно разграничение между политически и административни отговорности.

Това криво наследство обяснява много от дефектите на управлението – и вредните позиции на многобройни заместник кметове и подчинеността на общинските фирми на общинския съвет, а не на администрацията където им е мястото и сбъркания контрол върху обществените поръчки вместо да е върху изпълнението им, и напълно обърканите и неразбираеми правила и наредби. Необходимостта от коренна промяна е напълно очевидна. Въпросът е кой и кога ще я извърши. Единственият ми дребен успех бе в налагането всяка година на Програма за дейността на общинския съвет. Въпреки, че никога не бяха изпълнени повече от 5 % от нея, поне бяхме заявили ясни приоритети и намерения. Защо журналистите не ни поискаха сметка вероятно е заради Омертата.

Като заместник председател на общинския съвет единствената ми ограничена заслуга бе налагането на минимална дисциплина в работата му – редовни и предвидими заседания на председателския съвет и ограничаване на „извънредните“ доклади в последния момент, любима техника за „прокарване“ на решения в съвета.

Още през 2008 г. предложих регламент за организация на обществени съвети, даващ ясни правила за взаимодействието на общинския съвет и администрацията с организации от частния сектор и гражданите. Радвам се, че днес обществените съвети са превърнаха във водеща за БСП тема. Настоявах много да не се приемат ограниченията за достъп на граждани до заседанията на общинския съвет и съм убеден, че следващият съвет ще ги отмени.

Никога не приемах бюджетите на Бойко Борисов и Йорданка Фандъкова и имам заслуга за напускането на дългогодишния бюджетар на общината Минко Герджиков. Причините са много. Най-простата илюстрация на финансовата безстопанственост на общината е липсата на регистрация за ДДС. Да не говорим за липсата на централизирана финансова система. Не успях да променя най-фундаменталния дефект в мисленето на общинарите – концентрирането върху начините за увеличаване на приходите и дълговете вместо върху начина и ефективността на харченето и генерирането на излишъци. Опитах да инициирам програма за обмен във финансовата област с някои от водещите европейски общини, но се сблъсках с обичайната стена. Вместо да се погрижат за финансовата система като за сърцето на системата, общинарите я разглеждат като кокал и не го пускат.

Освен в България съм работил в три други държави. Създадох през живота си пет различни бизнеса – някои успешни, други не. Съдбата ми даде възможност да участвам в успешната трансформация на дузина големи и малки публични и частни организации. Участвал съм в управлението на три големи български банки и съм имал ключова роля в икономическото и финансово стабилизиране на модерна България. Никога не съм се сблъсквал с подобна комбинация от административна безпомощност, управленско безволие, политическа недобросъвестност, морална деградация, безпросветност и интелектуална тъмнина примесени с банална всекидневна мърлявост, каквито заварих и оставям в софийската община.

На последното заседание на общинския съвет пожелах успех на всички общински съветници, въпреки, че е ясно, че няма как всички да успеят едновременно. От все сърце желая успех на София въпреки, че за мен успехът може да бъде единствено свързан с описаните по-горе въжделения и принципи. Само в името на демокрацията ще приема отсъденото от съдбата и волята на мнозинството избиратели временно властово решение на 23 октомври 2011 г. дори и да прилича на властта и произтеклата от нея уродлива конституция през 1990 г. и на невероятно разрушителната власт между 1994 и 1997 г. на която днешното управление все повече наподобява.