Следващият кмет на София
Много приятели, избиратели и журналисти ме питат дали ще се кандидатирам за кмет на есен. Някои дори ме убеждават да го направя. Преди да отговоря бих искал да призная няколко сериозни политически грешки: § Бях убеден, че Бойко Борисов няма да промени и подобри нищо в управлението на София. Градът ни обаче върви напред. Подобрението…
Много приятели, избиратели и журналисти ме питат дали ще се кандидатирам за кмет на есен. Някои дори ме убеждават да го направя.
Преди да отговоря бих искал да призная няколко сериозни политически грешки:
§ Бях убеден, че Бойко Борисов няма да промени и подобри нищо в управлението на София. Градът ни обаче върви напред. Подобрението е малко, но все пак в сравнение със завареното, подобрение със сигурност има – както в администрацията, така и в Общинския съвет.
§ Не очаквах резултатите на Герб в националните избори да са толкова добри. Това е първата ми положителна изборна изненада откакто участвам в българската политика. Бил съм изненадван много пъти, но винаги отрицателно. Сега се радвам най-вече заради това, че българите показахме, че вече владеем инструмента на свободната демокрация и е трудно да бъдем манипулирани.
§ Очаквах по-добър резултат за Синята коалиция и в европейските, и в националните избори. Обичайната вече липса на собствено лице извън позиционирането спрямо опонентите както и традиционните кухненски неуредици доведоха до едно много разочароващо представяне.
Имайки предвид всичко това, е ясно, че следващият кмет на София трябва да се ползва с доверието на победителя в националните избори. С други думи – би било неуместно и самоцелно да се кандидатирам за кмет без подкрепата на Бойко Борисов. Всъщност общо управление на десните в София за първи път бе предложено именно от Бойко Борисов веднага след изборите през 2007 г.
Независимо от хипотетичната подкрепа на Герб, бих искал да уверя 67 000 избиратели на Алианс за София, че така както го правя и в момента в управлението на общинския съвет няма да изневеря на някои основни принципи. Ето кои са те:
§ Реформи на всяка цена – След изборите казах на общинските съветници на Герб да не приемат скрития лозунг на голяма част от настоящия политическия елит: „Реформи – да, промени – не“. Прекомерното съобразяване с общественото мнение или с медиите скопява волята за реформи. Вярвам, че моите избиратели са реформатори и искат промяна в структурата и начините на работа на общината които си стоят непокътнати от комунизма насам.
§ Оксиденталщина (антоним на ориенталщина) – Причината да не одобряваме Държавна сигурност и свързаните с нея е именно в това, че кардинално отричаме близкото минало. Докладът на съветниците на Станишев (бившите европейски министри дьо Вилпен, Демаре, Пике, Салми, Виторино и де Далмау) казва, че България е на кръстопът и трябва да избере между Европа и Русия. Това не означава, че трябва да станем русофоби, а, че трябва да направим цивилизационнен избор и да изоставим ориенталските си пристрастия и нагласи. Значи, че няма какво да научим от управлението на Москва, но има какво да научим от Париж, Женева, Берлин, Копенхаген, Стокхолм или Мадрид.
§ Демократичност – Търсенето и намирането на „лидери“ е архаичен навик на хората навсякъде, но поражда неефективност в днешния свят. Рефлексите на българите при спечелването на независимостта от Османската империя са били много демократични за времето си. Създадените обаче след това институции и преди и след 1945 г. са позволили капсулирането на политическия елит и непрекъснатата злоупотреба с властта. В общината има три средства за ограничаване на прекомерната злоупотреба с власт – 1) категорична децентрализация, 2) ясно и категорично дефинирани отговорности на всяко лице с политически или административни права и 3) много по-голяма отвореност към гражданите чрез тяхното съучастие във взимането на решения и пълен достъп до вътрешна информация.
§ Професионализъм – Това е обратното на термина на международните бюрократи „липса на административен капацитет“. Вече е доказано, че в България има потенциално достатъчно добри чиновници. Но рибата се
вмирисва от главата. Ако липсва добра организация и правила няма как да се очаква мотивираност и професионализъм от администрацията. Професионализмът изисква нетърпимост към мърлявостта, към недобре
довършената работа. В София все още всичко е мърляво, започвайки от сградите и организацията на общината.
§ Благочестие – Обществения ни живот е пропит от поквара. Отговорни за това са политическия, стопанския и културния ни елит (вина имам и аз, разбира се). Нормалните хора не са отговорни за тежката поквара в обществото защото не те създават писаните и неписани правила. Основен източник на поквара е пак злоупотребата с власт в политическия живот наследена от навиците през комунизма и в икономическия живот придобита чрез криворазбраните принципи на пазарната иономика. Съществуват прости управленски правила за справяне с гнилостта. Не виждам защо да не се поучим от Рудолф Джулиани изкоренил корупцията в Ню Йорк: „… взимай решения обмислено, но бързо … никога не се поддавай на влияние от „мутри“ (англ. bullies) … винаги давай личен пример, той е най убедителен“.
Простете за не дотолкова простия отговор на простия въпрос. Независимо дали като кмет или като общински съветник ще продължа да следя и да настоявам за спазването на горните принципи от администрацията на града ни.
17 коментара
-
deno
-
http://lydblog.wordpress.com/ lyd
-
http://mapto-on.blogspot.com mapto
-
http://www.delarea.net Antony De la Rea
-
yana f.
-
http://zonapernik.info Перник | Лъчезар
-
Питанка
-
RoujkaBG
-
Владимир
-
Демир Райков
-
Ива Симова
-
замазвач
-
Peter Aleksandrov
-
http://myspace.com/nikolageorgiev Никола Георгиев
-
Иван Иванов
-
student