В неделя има избори
Имам огромна нужда от подкрепата на повече хора, вярващи в силата на човещината
Преди няколко години попитах един от известните политически коментатори и активисти защо малкото реформатори не си координираме усилията, за да имаме по-голям успех и да успеем да подобрим живота в България. Той ми отговори, че в България почтения политически активизъм е сизифово усилие и е безмислено да се координираме. От тогава не съм говорил повече с него.
Сетих се за това мислейки за изборите в неделя. Мислейки за изминалите четири години и постоянното ми и не малко усилие да накарам съветниците на Синята коалиция да координираме усилията си. И отказа на някои от тях. Най-вече на една от двете партии и на един от двамата първични кандидати за кмет на София.
Не приемам политиканските позиции упрекващи винаги някого друг, умело избягващи отговорност, използващи опита си, write my essay за да оцеляват те самите, а не да променят живота на хората… Не мога и няма да се откажа от желанието си София да стане по-добро място за живеене и от убеждението си, че можем да променим града за по-добро само с общи усилия на сходно мислещи хора. Не само на партийни активисти, а на многото мислещи и реформаторски настроени хора.
Имам огромна нужда от подкрепата на повече хора, вярващи в силата на човещината, в силата на свободата и на честното лично усилие в името на общо благо. В случая искам от сродните ми души просто да отидат да гласуват в неделя.
Имаме двама кандидати и аз имам само три критерия.
Почтеност. Кой е по-искрен, по-неизкушен и по-независим от грешките на миналото?
Отговорност. Кой е готов на саможертва в името на мечтите на хората?
Стръв за промяна. Кой е по-недоволен от статуквото и по-несговорчив със силите на навика?
Обръщам се към всички софиянци, които обичат София – имам нужда от вашата подкрепа. Помогнете ми да изляза с чест от общината и да предам щафетата на по-добрия от двамата кандидати в неделя. За да не твърдим, че няма избор наесен. За да не поддържаме с неучастието си една фасадна демокрация. За да се преборим с проклетото статукво.
Pingback: Сизиф и Българите()