Преди няколко години попитах един от известните политически коментатори и активисти защо малкото реформатори не си координираме усилията, за да имаме по-голям успех и да успеем да подобрим живота в България. Той ми отговори, че в България почтения политически активизъм е сизифово усилие и е безмислено да се координираме. От тогава не съм говорил повече с него.

Сетих се за това мислейки за изборите в неделя. Мислейки за изминалите четири години и постоянното ми и не малко усилие да накарам съветниците на Синята коалиция да координираме усилията си. И отказа на някои от тях. Най-вече на една от двете партии и на един от двамата първични кандидати за кмет на София.

Не приемам политиканските позиции упрекващи винаги някого друг, умело избягващи отговорност, използващи опита си, за да оцеляват те самите, а не да променят живота на хората.. Не мога и няма да се откажа от желанието си София да стане по-добро място за живеене и от убеждението си, че можем да променим града за по-добро само с общи усилия на сходно мислещи хора. Не само на партийни активисти, а на многото мислещи и реформаторски настроени хора.

Имам огромна нужда от подкрепата на повече хора вярващи в силата на човещината, в силата на свободата и на честното лично усилие в името на общо благо. В случая искам от сродните ми души просто да отидат да гласуват в неделя.

Имаме двама кандидати и аз имам само три критерия.

Почтеност. Кой е по-искрен, по-неизкушен и по-независим от грешките на миналото?

Отговорност. Кой е готов на саможертва в името на мечтите на хората?

Стръв за промяна. Кой е по-недоволен от статуквото и по-несговорчив със силите на навика?

Обръщам се към всички софиянци, които обичат София – имам нужда от вашата подкрепа. Помогнете ми да изляза с чест от общината и да предам щафетата на по-добрия от двамата кандидати в неделя. За да не твърдим, че няма избор наесен. За да не поддържаме с неучастието си една фасадна демокрация. За да се преборим с проклетото статукво.

Теми: Political Comments