Мъчно ми е за пребития журналист Огнян Стефанов и много ми липсва радио ББС в София. Привидно няма връзка между пребития журналист и спирането на най-добрата новинарска медия в страната. Според мен обаче общото между тези две събития е, че те приближават медийната ни среда към тази в Путинска Русия. Към една държава в която бандитизма е безнаказан и по съветски образец службите за сигурност са инструменти
на злоупотребата с власт, а не на справедливостта.
Освен това, спирането на ББС е поредният симптом на провинциализма погълнал България в последните години. Вече няма да имаме привилегията да сме бързо и добре информирани докато прекарваме времето си в софийските задръствания. Нямало предаване на български. И какво като програмата е на английски? Нали претендираме да сме част от развития свят. А каква всъщност е информационната среда, която остава след закриването на ББС?
Свикнали сме да наричаме медиите четвърта власт и наистина – именно начинът, по който те представят събитията, до голяма степен ръководи това, как те ще бъдат възприети. Както се казва - ако нещо го няма в новините, значи не се е случило. Но не само подборът е важен. Изборът на гледна точка и приоритети, самият подход към дадено събитие, източниците на информация за него, подборът на кадри и цитати – всичко
това е в пълната власт единствено и само на журналистите. Даваме ли си сметка обаче, че както при всяка власт, и тук има безброй съвсем реални възможности за злоупотреби и корупция?
По дефиниция добрата журналистика би трябвало винаги да е критична и да човърка статуквото. На практика обаче медиите все повече се комерсиализират и загърбват тази идея, за сметка на ролята им на изключително ефективен рекламен и маркетингов канал. Най-видимото доказателство е изтикването на говоренето на публични теми в
сутрешните часове за сметка на безполезните но печеливши забавни предавания в най-гледаното време. Това е световен проблем към който в България се добавя заплахата от физическа разправа.
Няма как да се прави добра журналистика ако те е страх. Но дори и да не го е страх, добрият журналист не дава материала си за одобрение на човека за когото говори. Няма как да говориш за свобода на словото, а гостите на предаването ти предварително да знаят всички въпроси. Няма как 70% от българите да са против правителството, а в новините да няма почти нито една критична нотка за него. Няма как в града ни да няма
нито един решен проблем и същевременно медиите да не търсят сметка за това от кмета.
Изходът от това прогнило статукво включва наказание за хората пребили Огнян Стефанов. Включва повишаване на конкуренцията, за да се предотвратят монополните позиции на големите медии. И определено не включва ликвидирането на най-добрата новинарска медия. За да има положителна промяна местните хора с политическа и медийна власт (която в една порядъчна система не би трябвало да бъде смесвана) трябва най-после наистина да поемат отговорността си и да покажат поне малки признаци на порядъчност.
На Огнян пожелавам да оздравее бързо, да запази куража си и да даде сила на честната журналистика.
… и извън политиката - Sofia Architecture Week 2008
След побратимяването на ДСБ и СДС с ГЕРБ рискувам да остана малко сам в Общинския Съвет 
Здраве да е. Рано или късно ще стане ясно, че София се движи на самотек, че всяко важно решение се отлага, че липсва елементарен професионализъм, че нищо от обещаното не се случва. Че градът най-сетне има нужда от добър кмет!
Междувременно ще правя каквото мога за подобрениета на средата в която живеем и няма да отстъпя от алтернативните ми управленски и политически позиции за които има толкова много подкрепа.
Като пример за нещата които смятам да правя извън политиката вижте сайта sofiaarchitectureweek.com.
Участвам в организацията на Sofia Architecture Week 2008. Това е конференция в която участници са известни архитекти и инвеститори, а темите са на пресечната точка между градска среда, архитектура, инвестиции и общество.
Sofia Architecture Week 2008 събира всички заинтересовани от бъдещето развитие на архитектурата и строителството Ще се дискутират последните световни тенденции и нововъведения и ще се разменят идеи за тяхното адекватно приложение в България.
В своето първо издание Sofia Architecture Week ще обсъжда разминаването между целите и желанията на инвеститорите и решенията и идеите на архитектите. Конференцията ще има четири дискусионни панела: устойчива и новопоявяваща се архитектура, възобновяване на града, търговското пространство като публично пространство, преходни състояния в Югоизточна Европа.
Мнозинството в Общинския Съвет пак сбърка като одобри предложението за паметник на така наречения основател на българската държава (има сериозни съмнения, че товае той, а не хан Кубрат) в центъра на София.
Представяте ли си подобно решение днес, през 2008 г. за изграждане на паметник на Карл Велики в Париж или на Ричард Лъвското Сърце в Лондон или на Фридрих Барбароса в Берлин или защо не на Цезар в Рим. Не, че тези паметници ги няма. Има ги, но са правени преди повече от 150 години.
Пък и много по-подходящо би било да построим паметник на човек направил много за София, привързан към това място, прекарал много време тука и превърнал го в световен културен център – Константин Велики, римският император създал Християнската Империя и за разлика от хан Аспарух, известен на цял свят.
Модерна София има общински съветници които мисловно живеят в ХІХ век. Тогава не е имало градски транспорт, асфалтирани улици, детски градини, канализация, реклами. И така става ясно защо на мнозинството в общинския съвет му е лесно да вземе решение за паметник, но пък му е много трудно да реши които и да е от тежките съвременни проблеми на града.
Съвсем непонятно е и защо не се намира първо решение за разпадащия се паметник „1300 години” на Старчев, натоварен с абсолютно същата безсмислена националистична символика и грозящ едно от най-хубавите публични пространства в града – градинката до булевард Витоша. Явно толко можем …
Явно все още имаме нужда от вдъхновението на препускащите варварски орди за да приемем реалността на унизителната ни културна и икономическа изостаналост.
А има с какво да се гордеем. Съвременна България навършва 100 години през Септември. Има и на кого да изградим паметник – на министър председателя намерил смелостта и силата да обяви независимостта на сегашната ни държава, Александър Малинов.
Нямаме нужда от хан Аспарух за да се гордеем с постигнатото през последните 100 години – въпреки катастрофите на войните и на комунизма, въпреки относителната ни изостаналост, никога не сме били по-богати, никога не сме били по-свободни и никога не сме имали толкова развити западни институции.
Новият кмет на Лондон е една добра новина за политиката в Европа :
Екстравагантен – не беше избран от партийната номенклатура;
Мислещ – няма да се страхува от грешки и да се води от общественото мнение;
Познава красивото и доброто – ще прекрати строежите на небостъргачи;
Независим – няма да защитава корпоративни интереси;
Грамотен – няма да решава проблемите с глупави технически решения като таксата за влизане в центъра;
Чудно чувство за хумор – по-близко е до реалността от болшинството политици;
Роден в елита – би могъл да носи отговорност без да му трябват привилегии и без злоупотреба с власт;
Модерен – идеологията е загърбена. Ще успее, ако с управленски умения покаже, че социалната ангажираност е лъжа при левите и умение при десните;
И, разбира се, лично за мен той безспорно е вдъхновяващ пример, което може би е и най-важното.
Искам да благодаря на неправителствените организации, които вършат работа, която по дефиниция би следвало да бъде вършена от политиците, а именно - да се защитава публичния интерес.
Това не се прави с помпания на рейтинги в политически битки за поредния пост или публичен ресурс, нито пък с голи обещания по време на избори. Има нужда от конкретни и наистина ефективни действия.
Така например мога само да се възхищавам на опита и знанията на „Спасение 2000” в непрестанните им битки за зелените площи на града. Сериозната им инициатива за спасяването на градинката около Руската църква бе най-адекватната реакция срещу безумно наглото предложение на делавераджийте от московската администрация. Лесно беше да подкрепя „Спасение 2000” и се надявам, че с тяхна помощ не само ще забавим, но и ще пресечем всички опити за мародерства върху градинките в София.
Искам също така да ви обърна вниманието към усилията на „Велоеволюция” - една организация, която работи много за развитието на велосипедното придвижване. Най-пресен пример е инициативата им на Деня на земята - 22 април. Проведеното от тях състезание по най-бързо придвижване от периферията към центъра между градския транспорт, кола и колело определено заслужава вниманието на всеки, който иска да разбере какъв е начина да отпушим София от задръстването. Стана ясно, че разстояние което се преминава с колело за 10 минути, се преминава с кола за 20, а с градски транспорт - за повече от 30.
За съжаление активността и ефективността на неправителствените организации открива една неприятна истина - днешните политици са често неспособни в определянето и защитата на публичния интерес, на онова, което би било полезно за всички, а не само за техните собствени рейтинги, изборни резултати и обръчи от приближени лица. Дано примерът на тези организации да даде тласък на една подобна еволюция във възгледите на всички, които се явяват и печелят избори. За да може те наистина да бъдат наричани политици -т.е. представители на общия интерес.
Искам да споделя с вас ….
Успешната политика е наниз от компромиси. Добрата политика е битка за споделени мечти. Много хора гласуваха, споделяйки мечтите ми за по-красив, по-чист и по-подреден град.
Ето няколко мечти, които бяха част от предизборната ми програма и не се споделят от кмета, администрацията му и от мнозинството съветници.
Мечтая София да спре да расте. Милиционерските идеи на Борисов за ограничаване на живеещите и посещаващите града са израз на лицемерие или глупост. За да не стане София 3 милионен град за няколко години, аз искам да се спре безразборното строителство. Разрешително за строеж (и дори виза за проектиране) трябва да се дава единствено, когато е налице изградена инфраструктура – път и паркинги, вода и канал, енергия и комуникации, а не намерение за нейното изграждане. Аз дори бих надминал формалните изисквания на закона. Когато се застроява поредната софийска поляна бих задължил инвеститора, не да изгради инфраструктура, което е мое задължение, а да построи детска градина или малък парк. В момента, столична община раздава безразборно разрешителни за строеж, водена от погрешното разбиране на Главния архитект Диков, че по този начин привлича инвеститорите и съответно – при отказ, би ги отблъснала. На всяко заседание на Градоустройствената комисия се старая да го убедя, че самите инвеститори имат интерес да строят при изградена подземна инфраструктура и пътища и, че цените на сгради за живеене, работа или пазаруване, които са в облагородена околна среда биха били по-високи и оттам - бизнесът на предприемачите по-изгоден.
Мечтая да има по-малко коли в града. Улесняването на автомобилите е очевидно безсмислено, имайки предвид опита на всички големи градове в света. Новите пробиви просто прехвърлят задръстванията от едно кръстовище на друго. За да намалим задръстванията трябва да затрудним автомобилите и да инвестираме в алтернативите: приоритетни платна за таксита и автобуси, велосипедни алеи, тротоари. Ако искаме хората от близките населени места като Перник, Ихтиман, Нови Искър или Елин Пелин да не идват в града с личните си автомобили, логично би било да инвестираме в изграждането на удобни железопътни връзки до тях, вместо да мислим как да въведем такса за влизане в града. Добри условия за пътуване с влак биха създали интерес за строителните предприемачи да преместят част от бизнеса си извън София, и така да помогнат да се облагородят градчетата наоколо.
Мечтая ходенето пеша и возенето на трамвай да са удоволствие за всеки навсякъде в града. Кметът се заканва на паркирали по тротоарите коли … и нищо не се случва. По-лошо е лицемерието с което общинската управа и много съветници паркират на тротоара до Света София и нарушават собствената ни наредба, забраняваща паркиране, което пречи на пешеходците. А аз вече втори месец чакам Транспортната комисия да благоволи да разгледа предложението ми да дадем добър пример и да прекратим това скандално поведение. Максималното разширяване на платеното паркиране в града е правилно, но защо много части от „синята зона” са върху тротоарите? Защо за две години кметът Борисов не осигури условия за построяването на нито един подземен паркинг? А градският транспорт няма да се подобри, докато съществува порочната система за субсидиране прикрита зад „социалното” раздаване на евтини карти. Субсидия, която се плаща без да има добра програма или отчетност. Всички са съгласни, че системата е вредна, но защо само аз го казвам открито.
Мечтая София да е добър град, в който хората се срещат и общуват. Всеки, който отиде в Градската градина, Борисовата градина, Докторската градина, парка Гео Милев, парка пред НДК, Южния парк или булевард Витоша ще разбере какво имам предвид. Реално ли е да има отворено публично пространство – градина, площад или пешеходна зона във всеки софийски квартал или нещо повече, в радиус от 10 минути ходене от всяко жилище в града? Напълно. Всичко зависи от политиката и позицията на общината. Както казах по-горе, достатъчно е разрешенията за изграждане на мол или офис сграда или големи жилищни сгради да са съпроводени с изискване за изграждане на градина или площад. Така, както сега очакваме от инвеститорите да изграждат канали и пътища. Слава богу, има случаи в които и кмета и общинските съветници споделят възгледите ми. Затварянето на Витошка за коли беше добро решение на кмета Борисов – само дето мутрите и тайните ченгета не го спазват. Създаването на парк Възраждане до Руски паметник е също такова добро решение на общинския съвет. Дано само не разрешим друго строителство в него, освен за сграда на градския съд.
Знам, че ще трябва да направя много компромиси, за да защитя нашите споделени мечти. Неописуемите рани в публичното управление на България са на път да се пръснат. Министърът Петков ще изчезне от публичното пространство. Ще трябва да чистя заедно с много свои политически противници разпръснатата гной. Един от свестните съветници в ГЕРБ, който познава МВР добре, ми каза, че за да се изчисти „системата” трябват десет години. Според мен също толкова време ще трябва, за да усетим надежда за мечтите си и в управлението на София.
За съжаление не успях да участвам в един от най-важните дебати на годината. Нямаше как да наруша относително строгия ред на другата ми работа заради чиновническото безхаберие с което бе създадено ново непредвидимо заседание.
Ако по време на предизборната кампания казах, че парите на София се управляват катастрофално, сега вече виждам как се подготвя новото бедствие. Приет категорично от едно безотговорно мнозинство и с приходи, нараснали с 50 %! Защо трябваше всички да гласуваме против този бюджет? Не само защото Борисов и екипът му са некомпетентни, не само защото мнозинството в СОС, а и вече някои други, приличат на редници пред старшината, но и затова защото още от сега се знае, че с това решение се пусна водата в тоалетно казанче с парите на София. А това наистина беше най-важното решение за 2008 г.
И как беше взето то?
900 милиона бюджетни средства бяха събрани и разпределени за около три часа заседателно време на СОС. С ужасната скорост от 300 милиона лева в час или по-впечатляващите 5 милиона лева на минута. Възможно ли е въобще някой да вникне за една минута в резултатите от харченето на такива суми и техния ефект?
Още по-неприятното – кметът не се задоволи с това да строи послушниците си и те като мнозинство да поемат отговорността за парите на града. Той си потърси патерици в лицето на останалите съветници. След като ГЕРБ блокира всички предложения на другите партии в комисиите, изведнъж в пленарна зала кметът щракна с пръст и всички вкупом подкрепиха до тогава уж невъзможното и неприемливото.
За начало приеха текстове, които противоречат на Закона за местните данъци и такси и сега парите на града са все още в неизвестност. Но дори и тези разпоредби да останат в сила – приетият бюджет наистина е лош. Всеки бюджет изразява в сбит вид принципите на работа. В този смисъл бюджетът на София за 2008 показва, че създадения от много години модел на управление на града е напълно припознат от Борисов. И тъй като сега навсякъде в страната се говори за коалиции с Герб, истината в София е друга - тук той се коалира с модела, създаден от другите. А резултатите са налице. Проблемите на града остават нерешени и хаосът се разраства.
При липсата на елементарен контрол върху харченето, при липсата на какъвто и да било контрол върху доставките на услуги за гражданите, при доказаното прахосничество при харченето на средства за единица свършена работа, очевидно, че наливането на повече ресурс единствено пропорционално увеличава неефективността и загубите, генерирани от тази общинска администрация. А при наличието на по-големи загуби и неефективност, много често крайният резултат е по-лош дори и от бездействието. Така както в блато е по-добре да не мърдаш, преди да си измислил как да излезеш, вместо енергично да се самозакопаваш.
Типичен пример за това е постоянното увеличаване на субсидията, която общината дава на компанията за градски транспорт. От 48 млн. лева в началото на кметуването на Борисов през 2005 г., в сегашния бюджет тази сума надхвърля 66 млн. Независимо от това, липсата на добър градски транспорт продължава да бъде една от най големите катастрофи на града. Нещо по-лошо, управленската безпомощност е прикрита зад системата на раздаване на карти на преференциални цени. Претекста за грижа към учениците и пенсионерите не само позволява да се заобиколят разумните европейски норми, но и осигурява обществена подкрепа за разпиляването на грешните ни пари на вятъра.
Само още два примера: за две години кметуване парите за чистота са увеличени от 60 на 95 мил., а за ремонт на улици – от 10 на близо 35 мил. А резултатите !?
Истинският десен кмет не увеличава данъците. Настоящият кмет не само, че го направи, ами дори прие предложението на групата на БСП за това. Типичните леви идеи за наказване на предприемчивостта ще накажат инвестициите в града. Никаква нужда нямаше всички бъдем обложени с по-високи данъци. Каква ирония, правителството на БСП намалява данъците, а БСП в общинския съвет, с помощта на кмета ги вдигат. Без смислено оправдание, без прогнози и изчисления.
Никога не бих одобрил бюджет от близо 1млрд, който се управлява от човек, получаващ 1000 лева на месец. Очевидно той и заобикалящите го имат друга - предпочитана и невидима за обществото мотивация за работата си, иначе просто няма как да си обясня защо беше отхвърлено предложението ми за увеличаване на заплатите на всички отговорни лица в общината.
Но ако вярвате на високо компетентния, според кмета Борисов, служител на ДС, сега управляващ нашите пари в Софийска община, който заяви, че аз не разбирам от финанси, тогава ви се извинявам, че прочетохте горното. Защото, ако Герджиков е прав – аз не разбирам нищо от бюджет.
Ако преди подозирах, сега вече съм сигурен, че кметът Борисов, дори и да има добро желание, няма да подобри нищо. Кметът държи кормило без връзка с машината и само го върти и показва мускули. А машината лети на автопилот в грешна посока към комините на Кремиковци.
Столична община и нейната администрация са неспособни да поемат отговорност, да изпълнят възложените им дейности, да осигурят спазване на правилата и да упражнят ефективен контрол. Така администрацията няма да изпълни поетите пред гражданите обещания. Потресаващо е, че кмета след две години управление си позволи да обещае откритост. Ако аз бях на негово място бих се срамувал, защото няма нито една част от общината , която да работи нормално. Само хора, които са били години наред в общината могат да кажат кой къде е и за какво отговаря.
В момента аз имам три отговорности – като един от водачите на опозицията, да критикувам и да предлагам алтернативни решения, като заместник председател на общинския съвет да подобря дейността му, като общински съветник – да гласувам по убеждение и по съвест.
През 100-те дни непрекъснато, но безуспешно съм изисквал от кмета и администрацията да:
Поемат лична отговорност. Вместо това съм свидетел на отказ на кмета и на заместниците му да поемат отговорност за проблемите на София – никой не поема отговорност за неизчистения сняг, а се искат повече пари. Никой не поема отговорност за липсващата канализация и злоупотребите на Софийска Вода. Никой не поема отговорност за промяна на състоянието на градския транспорт, задръстените улици и паркиралите по тротоарите автомобили.
Осигурят спазване на правилата и да упражняват контрол. Най-сетне кметът уволни шефа на инспектората. Факт е, че не се упражнява контрол върху нищо и не вярвам това да се промени. В общинската администрация липсва и капацитет и желание за контрол над концесионерите, над нарушителите на собствените ни наредби, над незаконното строителство, замърсяването или грозните реклами. Какво да говорим, когато покрития паркинг на тротоара пред общината нарушава две наредби и въпреки моето настояване, никой не ме подкрепя да го махнем.
Бъдат рационални. Много от документите, които се приемат са абсолютно неясни и така създават възможности за пълен административен произвол. С петминутен дебат и документ от две страници се приемат решения, които струват над 50 милиона и касаят над 1 милион души. Наред с това много от решенията за общинската собственост или за архитектурния облик на града са представени с формален език без каквито и да било проекти или скици и не дават никаква възможност реално да разбереш за какво става дума.
Като член на комисията по градоустройство и архитектура настоявам за кардинална промяна в начина, по който се дават разрешения за строителство като първо общината изгражда инфраструктурата. Както и настоявам по принцип да се намали строителството в града. Главния архитект обаче ми казва, че инвеститорите не бивало да се изпускат. А е толкова очевидно – като направиш града както трябва ще дойдат още по-големи и още по-качествени инвеститори.
Бъдат порядъчни. За разлика от софиянци, сега аз съм вече вътрешен за общината и вероятно заради това много хора там не се притесняват открито да ми обясняват, че водещ принцип за всяко решение бил единствено далаверата. От време на време далаверата си личи и тогава ме виждате изнервен. Още повече се изнервям, когато се опитвам да спра нещо такова и с усмивка ми се казва – „Нищо не разбираш”
Спазят обещанията си за промяна. Не се вижда никаква воля за реформа на администрацията и промяна на съществуващите практики. Промяната на управителите на общинските фирми няма да доведе нито до по-добри резултати, нито ще покаже управленски умения от страна на набързо подбраните на крак партийно лоялни кадри.
Спазят обещанията си за откритост. Откритостта се възприема като просто огласяване на взети решения, а не в допускането до разсъжденията, дебатите и вземането на тези решения. Дори за общински съветник като мене – участието във взимането на решение е ходене по мъките. За важни решения като договорите със Софийска Вода получаваме сложни и пространни документи в последната минута и взимаме решение за стотици милиони ангажиращи софиянци десетки години напред. А беше обещано открито, че договорът ще бъде развален.
Ето как, стилът на управление поразително наподобява на управлението на блатистото ни правителство. Недоумявам как някой може да твърди, че ББ е алтернатива, а камо ли дясна.
Ако някой ви каже, че са съвместими – не му вярвайте. Адам Смит има знаменит афоризъм, който е, че ако двама търговеца си шушукат значи заговорничат срещу интереса на общността.
За разлика от времето на Смит, днес политиците са компрометирани навсякъде в света. Дори в Англия, където е създадена модерната демокрация, политическата дейност е компрометирана, загубила е вековния си авторитет. Най-талантливите, работливи, изобретателни, умни хора в света отказват да се занимават с политика. Светът дори презира собствените си политици.
Главната причина, според мен, е в невиждания успех на така наречения частен сектор. Никога в човешката история не е имало такава концентрация на власт извън хората които създават законите, събират и харчат данъците и командват групите с униформа и оръжие. Днес повече от всякога бизнесът командва света.
В същият момент, светът и отделните държави и общества продължават да имат нужда от хора които да определят приоритетите в управлението на градовете, в образованието, науката, публичното здравеопазване, външната и вътрешна сигурност, защитата на околната среда и много други области от общ, а не частен интерес.
Налагащото се решение води отново към загуба на власт от политиците и прехвърлянето и към независими от тях анонимни професионални администратори или изземването и от атакуващи ги и не така анонимни евфемистично наречени неправителствени организации.
Ето няколко примера за шокиращо политическо безсилие:
- европейските институции са в голяма степен автономни и независими от която и да е значима политическа фигура или партия в Европа;
- Федералният Резерв и Европейската Централна Банка от които зависят световните финанси и икономика са напълно политически безотговорни пред света;
- международните конференции на ООН посветени на глобалното затопляне, които взимат законодателни решения за всички нас са по-зависими от групи ангажирани учени и неправителствени организации отколкото от конституиращите ги правителства;
- срещите в Давос имат по-голямо обществено влияние отколкото срещите на Г-8.
Не защитавам политическите институции наследени от идеите на Просвещението и два века човешка еволюция. Обръщам внимание на това, че те преживяват радикална трансформация и, че властта и авторитета на политиците не отговаря на носената от тях отговорност. Не е нормално член на парламента или министър или съдия да имат значително по-малко възнаграждение от следно влиятелни хора в бизнеса.
И конкретно за София. Кой да отговори на въпроса дали частна компания е по-добър доставчик на вода от общинска компания? Сега отговора дава напълно безотговорната надправителствена ЕБВР. Колко и къде да има дървета? Зелените НПОта имат и повече авторитет и повече знание. Какво, къде и как да се строи? Инвеститорите решават.
Кое е красиво и добро за града? Никой не казва.
Как е възможно кмета и неговите заместници и шефовете на големите общински компании да имат възнаграждение по-малко от 20 000 лева годишно след като частния сектор плаща за подобна компетентност над 100 000. Пет пъти по-неспособни ли са?
Моят общ отговор на въпроса за несъвместимостта на публичния и частен интерес е, че е необходим открит, професионален, ефективен, добронамерен дебат първо за политиката тоест за властта и отговорността и след това задължително открита добронамерена дискусия за всеки въпрос от общ интерес. За това трябва да създадем качествена политическа среда - истински програми и обещания, разбираем политически дебат, нормални съвестни политици.
За да може да има качествени отговори на въпросите от общ интерес, за да има качествена публична среда и добро общество е неизбежно авторитетът на политиката и политиците да бъда възстановен.
Една от първите стъпки за България и за София е да се увеличат значително възнагражденията както на политиците, така и на висшата администрация. Именно за да имат авторитет и за да има открита конкуренция между качествени хора.
Ето един прекрасен конкретен повод да говорим за принципите на общинската политика. Тук изобщо не става дума за това, че Борисов няма елементарния ресурс да организира работата на един обикновен сайт, с което скъса нервите на хиляди родители. Става дума за изначално сбъркания ръководен принцип при предоставянето на публични услуги. Трябва веднъж завинаги да стане ясно, че за да може те наистина да бъдат качествени, общината не бива да играе ролята на служба за социално подпомагане. Напротив – заплащаните такси следва изцяло да покриват направените разходи и само и единствено, когато хората не разполагат с такива финансови възможности, те да получават съответните субсидии. Всички плащания трябва да са ясни и прозрачни, а не под масата. Само в този случай, когато покривът потече, директорката няма да тръгне да събира „доброволни дарения” от по 500 лева за записано дете, защото наистина ще може да разчита на средствата от бюджета си. Няма как една система да работи при постоянни лишения и да се очакват добри резултати. Няма как общината да може успешно да строи нови детски градини, ако и те ще работят на загуба.
Впрочем подобна е ситуацията и в градския транспорт – безразборното раздаване на безплатни карти не бива да продължава. Механизмът следва да е друг – отговорността за хората в нужда е преди всичко на министъра на социалните грижи и чак след това на общината. Именно министерството е институцията, която, в една нормално работеща система, би следвало да заплаща тези привилегии. Дълбоко погрешно е общината великодушно да раздава на когото й падне безплатни карти, без зад тях да стоят каквито и да било реални приходи.
